Ценовият и валутният контрол, които бяха въведени през 2003 г., създадоха повече проблеми, отколкото успяха да решат. Национализацията на ключови отрасли доведе до спад в производството, на фона на процъфтяващата корупция.
Мнозина обвиняват парашутиста, превърнал се президент, за проблемите, пред които страната е изправена в момента. Чавес имаше невероятен чар, който използваше, за да отклони критиките към политиките си. Когато проблемите се разраснаха, той ловко обвини другите, включително традиционния елит на страната и САЩ. И тази проста стратегия проработи.
„Основите на чавизма са емоционални, а не рационални“, твърди Маргарита Лопес Мая, историк в Каракас. „Чавес имаше харизма, която можеше да го измъкне от всичко. Имаше много емоционална връзка с хората“.
Президентът, който бе свален от власт с преврат през 2002 г., бавно отслаби демократичните институции във Венецуела докато революцията му напредваше. Автономните държавни органи, съдилищата, Националния избирателен съвет, службата на главния прокурор и Конгреса бързо ерозираха под натиска на политическата машина на президента. Въоръжените сили също бяха покорени от революцията на Чавес.
И въпреки че той включи бедните в политическия процес на страната, изобщо не се поколеба да изключи милионите, които се подписаха на петицията за отзоваването му през 2004 г. През цялото време Чавес беше подкрепен и от опозицията, която сякаш често беше в ръцете му благодарение на нелепите си действия и невъзможността си да разбере, че Венецуела се е променила.
„През последната година от управлението на Чавес икономиката нарасна с 5%“, посочва Давид Смилде, старши сътрудник в Службата на Вашингтон в Латинска Америка. „Това беше последната година от 14-годишното му управление, в която техният живот се промени към по-добро. Това е, което хората знаят за Чавес. Освен ако не се появят лидери, които могат да говорят с хората и да покажат, че настоящата криза се дължи на политически и икономически решения, които той е взел, това ще бъде всичко, което те някога ще знаят за Чавес“.
преди 10 години Уго Чавес - бих го нарекъл камъкът, който очевидно още ще продължава да държи Венецуела близо около дъното. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години По статията работиха: Елена Кирилова, редактор Бойчо Попов отговор Сигнализирай за неуместен коментар