Какво означаваше Мандела за икономиката на Южна Африка?

Нелсън Мандела остави Южна Африка в по-добра икономическа форма, отколкото е била при управлението на бялото малцинство. Но въпреки това се задават буреносни облаци, пише CNBC.

Петте години в периода 1994-1999 г., в който Мандела, известен и като Мадиба, ръководеше страната, се характеризират с особено силен икономически ръст. Южноафриканската икономика по време на апартейда се бореше с международните търговски санкции.

„Поглеждайки към 1994 г. имаше огромен страх за това как ще променим икономиката при положение, че 84% от населението й беше игнорирано. Мадиба беше много добър в подобряването на търговските позиции“, коментира икономистът на Citibank в Йоханесбург Джина Шуман. „Това ни позволи да възстановим търговските си връзки, в частност с Европа и САЩ. По-меките умения, които той приложи чрез способността си да помирява и комуникира, наистина помогнаха.“

Една от основните причини Южна Африка да се присъедини към страните от БРИКС, като една от най-важните развиващи се икономики в света, бяха институциите, създадени от правителството на Мандела и неговата съпротива спрямо политиките за национализация, подобни на тези на съседната страна Зимбабве.

„Мандела беше прагматик що се отнася до икономиката. Той отрече национализацията, въпреки че беше приоритет на Африканския национален конгрес (АНК)“, коментира анализаторът в Nomura Питър Монталто. „Една от причините страната все още да има инвестиционна оценка са институциите, които той създаде. След като Мандела напусна, неравенството се задълбочи.“

Въпреки всичко изказано, има пробойни в относително стабилната икономика на Южна Африка. Като причина за тазгодишния нисък растеж се посочва спадът в цената на златото.

В момента икономистите са притеснени за огромния дефицит по текущата сметка на страната. През третото тримесечие той възлиза на 6,8% от брутния вътрешен продукт (БВП). Валутата – южноафриканският ранд – се определя като една от „крехките пет“ валути на развиващите се пазари. Тази година рандът поевтиня с 18% спрямо щатския долар.

Няма и съответстващ на това скок в износа, главно защото все още инфраструктурата е огромен проблем - особено трудностите при снабдяването с електрическа енергия. А това не стимулира притока на инвестиции на чуждестранните компании.

„Правителството все още наваксва с чуждестранните инвестиции след апартейда“, пояснява Шуман.

Политическата стабилност също е застрашена. През последните няколко години се наблюдава недоволство на пазара на труда, особено на работещите в добивната промишленост.С огромните разходи за заплати в публичния сектор, според Шуман шансовете на правителството да намали дефицита са малки.

През 2014 г. АНК ще бъде изправен пред първото си реално изборно предизвикателство, откакто демократичните промени ги доведоха на власт. Това ще бъде първата година, в която поколението, което не помни живота преди апартейда, ще може да гласува. Половината от тях обаче са безработни и именно те могат да накажат доминиращата политическа сила.