Пол Кругман: В САЩ не може да възникне криза като гръцката

САЩ и Великобритания са имунизирани срещу проблемите, който дълговата криза причини на пет страни от еврозоната, защото те не са част от паричен съюз и заемат в своите собствени валути. На това мнение е Нобеловият лауреат, финансистът Пол Кругман, цитиран от MoneyNews.

“Страхът от възникването на финансова и дългова криза в стил Гърция определяше голяма част от нашия политически дискурс през последните няколко години и изигра ключова роля за преоформянето на настоящите политики, които са принципният аргумент за налагането на мерките за строги икономии в страните, които в момента не срещат трудности при взимането на кредит.“

Това пише Кругман в свой доклад, който ще представи на конференция, организирана от Международния валутен фонд (МВФ) днес. Той ще бъде в един панел заедно с председателя на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке.

Въпреки многократните предупреждения, че кризите на доверието застрашават заемателите, чиито валутни курсове са плаващи – най-вече САЩ, Великобритания и Япония – това не се случва.

Една от причините е, че за разлика от всяка една страна членка на еврозоната, тези три страни имат свои собствени централни банки, които изпълняват ролята на кредитор от последна инстанция. Очевидно всеки път през последните три години, когато Европейската централна банка изпраща сигнал, че желае да поеме тази роля, лихвените проценти в засегнатите икономики се понижават.

Състоянието на американските финанси беше в центъра на политическите стълкновения, които доведоха до 16-дневен блокаж на правителството през октомври. Временното споразумение отложи крайния срок за постигането на сделка относно бюджета до 13 декември, а достигането на поредния таван на дълга - до 7 февруари, подготвяйки почвата за провеждането на още и още дебати за допустимите нива на дефицита и на дълга.

„Дори и доверието у американските и английските облигации да е спаднало, то резултатът ще бъде положителен“, пише още носителят на нобеловата награда за икономика и професор в Университета в Принстън.

"Твърденията за уязвимостта на заемателите с плаващ курс на валутите им от кризата не биват конкретизирани, защото всъщност те нямат никакъв смисъл. Простите макроикономически модели предполагат, че загубата на доверие в една страна като САЩ в момент, когато лихвените проценти са на нива, близки до нулата, трябва, ако не друго, да имат експанзионистичен ефект", пише икономистът.

Причината е, че при плаващ курс корекциите ще настъпят чрез поевтиняване на долара, което би предизвикало ръст на износа, се казва в доклада на Кругман.

Дори и това да генерира ръст на лихвените проценти, който да укроти опасенията за инфлацията, тази история - в която лихвените проценти са стимулирани от експанзия в икономиката, страховете от инфлацията, или и двете - не е в никакъв случай ситуацията, описвана от онези, които представят Америка като на крачка от превръщането си в следващата Гърция.

Финансовите неволи на Гърция изригнаха през 2010 г. Последваха два спасителни заема от страните на еврозоната и МВФ и най-голямото преструктуриране на дълг в историята. Португалия, Ирландия и Кипър последваха примера, докато Испания получи пари за банките си само от Европа.

Кругман прави и сравнение с кризата в Азия през 90-те години, където валутните девалвации не попречиха на икономическия спад. Разликата е, че тези икономики имат огромен частен дълг, деноминиран в чуждестранни валути.

Като резултат обезценяването на валутите създаде големи отрицателни ефекти за счетоводните баланси, като в началото превъзхождаха всеки положителен ефект от нарастването на нетния износ.