Аржентина се намираше на 34-то място в света през 2000 г. в индекса за икономическа свобода на Fraser Institute. В рамките на следващите 11 години обаче страната спадна до 137 място, пласирайки се в непосредствена близост до страни като Еквадор, Мали, Китай, Непал, Габон и Мозамбик.
Няма съмнение, че Аржентина се радва на по-висок темп на развитие и богатство, отколкото споменатите държави. Можем ли обаче да сме сигурни, че ситуацията ще бъде сходна след 20 или 30 години? Президентът на Аржентина Кристина Фернандес де Кирхнер заяви, че би искала държавата ѝ да бъде като Германия. Пътят това да се случи изисква време и включва приемането на германския институционален модел – нещо, което със сигурност не се случва на този етап в Буенос Айрес.
Възприемането на венецуелския модел в Аржентина дойде заедно с високите темпове на растеж. Тези темпове на икономическо подобрение обаче са подвеждащи. В действителност икономическият растеж не включва увеличаване на производство, а покачване на производствения капацитет. Значителен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) се наблюдава обикновено и след голяма криза. Това не означава, че в дългосрочен план капацитетът е разширен.
Реалностите показват, че можете да увеличите също така вашия производствен капацитет като инвестирате в грешни икономически дейности. Тежките регулации на цените, които се извършват в Аржентина, злоупотребяват с разпределението на ресурсите чрез влияние върху относителните пазарни стойности. Може би в краткосрочен план ще се отбележи напредък, но той ще е в резултат от паричната илюзия. Икономическата концепция на капиталите не зависи от осезаемостта или от размера на инвестицията, а от нейната икономическа стойност.
Не, това не означава, че Аржентина не постига икономически растеж. Въпреки това този необикновен ръст може да се обясни с три прости факта: възстановяване, грешна посока на инвестициите и най-важното – консумиране на вече натрупаните капитали. Ако това не беше така, създаването на работни места нямаше да е в застой и инфраструктурата на страната щеше да е блестяща, а не разпадаща се на парчета.
Повечето икономисти и политически анализатори изглежда имат повърхностен прочит на икономическите променливи. Ако една икономика е стабилна, тогава икономическите променливи изглеждат добре – БВП расте, а инфлацията е ниска. Фактът, че се наблюдават добри икономически показатели, обаче не гарантира стабилност.
Дори и пациентът да се чувства добре и да не показва видими симптоми на заболяване, това не му гарантира крепко здраве. Ако аржентинският пациент прихване заболяването на венецуелския си събрат, то най-болезнените симптоми ще се появят на повърхността със закъснение.
преди 10 години Вързах ви се на интересната тема на материала, но тук е представен некоректно и превратно. Не става дума за институции в материала, а за политическите и икономическите устои на една държава, което е друго нещо. И се е получила боза от идеологизация и липса на обективен професионализъм. отговор Сигнализирай за неуместен коментар