Ползването на офшорни фирми не е незаконно, а по-скоро логичен резултат от пропуски в данъчното законодателство. Тяхното запълване е от особено значение за страни като България, тъй като по изчисления на американската неправителствена организация Global Financial Integrity само за периода 2001-2010 г. този вид компании са ощетили българския държавен бюджет с около 25 млрд. лева.
Най-богатите хора в света отлично знаят, че освен тропически, Бахамските острови са и безусловен данъчен рай. Така успоредно с туристите, които идват тук заради красивата природа, не стихва и интересът на големите международни компании към облекчения данъчен режим.
Всички регистрирани на Бахамите фирми не дължат данък печалба, а само фиксирана годишна такса. Дори процесите на регистрация, поддръжка и счетоводна отчетност са максимално опростени. Всичко това е съпроводено от почти никакъв валутен контрол при строго спазване на гаранциите за анонимност и банкова тайна.
Нищо чудно, че тези кристални води са сигурен пристан за всички онези, които желаят да спестят по някой друг милион от плащания към бюджета в собствените си страни. Световната финансова криза и рецесията в еврозоната обаче донесоха тъмни облаци за тази благословена от богове и данъчни инспектори земя. Още на 27 юни миналата година Европейската комисия разпрати комюнике, в което призова съюза на борба с укриването на данъци.
В списъка на популярните данъчни оазиси освен Бахамите са още Сейшелските острови, Лихтенщайн, Люксембург, Монако, Сан Марино и Кипър. Първенството обаче се държи от Британските Вирджински острови, където има регистрирани над 800 000 фирми при население от едва 22 хил. души.
Според проучване на Джеймс Хенри, бивш главен икономист в McKinsey & Company, данъчните убежища крият богатство на обща стойност между 21 до 32 трлн. щатски долара. Тази цифра е дори още по-голяма, тъй като в нея не са включени нефинансовите активи като тези в злато, например.
Като стъпка напред едва през тази година Европа даде първите индикации за същинска борба срещу укриването на данъци. По всичко изглежда, че най-потърпевши от това ще бъдат именно офшорните зони на територията на континента.
Механичната решителност, с която бяха обложени депозитите в Кипър през март, беше резултат от тази намалена толерантност към този вид държавна дейност. Натискът доведе и до обещанието на финансовия министър на Люксембург Люк Фриден от началото на април, който заяви, че страната му е готова да реформира националното си законодателство за по-добра комуникация с данъчните органи на страните от ЕС.
Въпреки първоначалния ентусиазъм, действията на европейската администрация по традиция са тромави, което ще позволи собствениците на офшорни компании да пренасочат бизнеса си към по-сигурни дестинации.