Уго Чавес почина. Той умираше от доста време. Както и петролната индустрия на Венецуела, констатира Джим Джелтър в The Tell, блога за новини и анализи на MarketWatch.
Според Джелтър това е основната причина петролният пазар да не реагира на смъртта на президента на Венецуела с нещо повече от свиване на рамене.
След съобщението, че Чавес е починал, цената по фючърсите за доставка на петрол през април в САЩ се понижи до 90,72 долара за барел на електронната платформа за търговия Globex, което е с 10 цента по-малко от цената, на която се сключваха договорите вчера на New York Mercantile Exchange.
Мълчаливата реакция отразява чезнещото влияние на Венецуела на световния енергиен пазар. Тя обаче не е насочена към отричане на резервите ѝ.
Правителството на Чавес оцени неразработените петролни резерви на Венецуела на близо 300 млрд. барела. Американската геоложка служба ги изкарва по-близо до 200 млрд. барела. Иначе казано, само под Саудитска Арабия има повече петрол, отколкото под Венецуела.
Но по време на 14-годишното управление на Чавес добивът на петрол в страната се понижи с 30% - от 3,5 млн. барела дневно до 2,5 млн. барела. Зад спада се крие нескопосаното усилие да бъде национализирана петролната индустрия в страната, което доведе до печално недофинансиране на държавната петролна компания PDVSA, до изтегляне на чуждестранните инвестиции от страната и постави остарялата енергийна инфраструктура в жесток недостиг на квалифициран персонал, който да я поддържа.
Междувременно добивите във всяка част на света се повишаваха, водени от бума в сондирането за шистов петрол в САЩ.
Преди не чак толкова много години имаше период, през който само слухове за прекъсване на доставките или за свиване на добива във Венецуела бяха в състояние да изстрелят рязко нагоре цената на петрола, тъй като американските преработвателни компании започваха борба на спотовия пазар, за да си осигурят компенсиращи количества. Тогава преработвателните компании зависеха в много по-голяма степен от дълбоководните сонди в Мексиканския залив и от барелите от новоразкритите находища на шистов петрол в Тексас и Северна Дакота.
Всичко това означава, че Венецула навлиза във възможен период на сътресения. През следващите 30 дни страната трябва да избере нов водач, което поставя под въпрос петролната ѝ политика.
Запазването на властта от лявоориентирания режим на Чавес вероятно ще означава само задълбочаване на настоящото състояние. Победа на консервативната опозиционна партия почти сигурно ще даде тласък за съживяване на боледуващата петролна индустрия, която все още осигурява 95% от приходите от износа. А съживяване на индустрията означава изкарване на допълнителни количества петрол на световните пазари, което, разбира се, би натиснало цените надолу.
Така че дългосрочната перспектива пред петролния пазар не е особено вероятно да се формира според краткосрочните политически вълнения в Каракас. А това обяснява безмълвната реакция на цената на петрола от тази нощ спрямо смъртта на Чавес.
преди 11 години Нищо не разбирам от петрол . Но от статията разбрах , че 13 години Уго Чавес се е борил Шеврон да не бъдат допуснат във Венецуела да съсипват природата и здравето на хората . Затова и националният траур беше удължен с още 7 дни . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Нищо не разбирам от петрол . Но от статията разбрах , че 13 години Уго Чавес се е борил Шеврон да не бъдат допуснат във Венецуела да съсипват природата и здравето на хората . Затова и националният траур беше удължен с още 7 дни . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години пример: като си го добиват сами да кажем печелят 10 долара, то само при концесионна такса по-висока от 7 долара/барел, държавата им ще спечели нещо отгоре , при едно завишение на добива от 30%. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ако концесионната такса, която са получавали от чуждите компании, не е надвишавала 70% от нормата на печалба, която реализират на барел, просто не виждам какво са загубили при спад на добива от 30%? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Поредния пример, че национализацията е пагубна за всяка индустрия, защото държавата е най-лошия бизнесмен. отговор Сигнализирай за неуместен коментар