За първи път Турция и Полша ще получат места в изпълнителния борд на Международния валутен фонд на базата на политическо споразумение, постигнато през последните седмици, пише Wall Street Journal, цитирайки запознати източници.
При новото разпределение на местата в борда, Белгия ще редува мястото си в него с Холандия, давайки възможност на Турция, Австрия, Унгария и Чехия да се редуват на освободеното място през 5 години. Полша пък ще дели мястото си в изпълнителния борд с Швейцария.
Сделката представя променящото се разположение на силите във Фонда, което дава на развиващите се икономики по-голяма власт за сметка на Европа, след като много развивавщи се пазари се ангажираха на фона на европейската дългова криза да подсилят кредитния ресурс на МВФ, който скоро ще достигне 1 трлн. долара.
Основен след Втората световна война, МВФ в продължение на десетилетия бе доминиран от САЩ и Европа, които все още държат мнозонството от гласовете във него.
С нарастването на ролята на развиващите се икономики за растежа на глобалната икономика и финансовата им подкрепа за МВФ, главно в полза на Европа, се повишиха и претенциите им за по-голямо влияние при управлението на Фонда, като някои от тях, като Китай, Индия, Русия и Бразилия, вече получиха места в 24-членния изпълнителен борд.
Управленската реформа във фонда, договорена през 2010 г., обаче предвижда още повече правомощия за развиващите се пазари. След като тя бъде завършена, Китай ще е третият по брой на гласовете член на МВФ, а Русия ще получи по-голям глас при операциите на институцията.
Европа тогава се съгласи уклончиво да отстъпи 2 от 8-те си места в борда, но до скоро изглеждаше, че не е склонна да удържи на обещанието си, особено след като САЩ не успяха да получат одобрение на реформата от Конгреса си, а нов опит за ратификация е малко вероятен преди късната есен.