Азия обаче може да пострада по-слабо от тази демографска промяна от западните държави, защото като цяло системите за социално осигуряване в региона не са дотолкова всеобхватни, твърди Фостър. „Фактът, че в по-голямата част от Азия липсва онова общество на правоимащите, което Западът е създал, означава, че демографската бомба със закъснител не се очертава като толкова значима“, убеден е той.
Демографията няма да бъде единственият движещ фактор за ръста на разходите за здравеопазване. По-скъпите нови технологии и по-широкият обхват на лечението може да допринесат за две трети от предполагаемото увеличаване на разходите за здравеопазване според изследване на Международния валутен фонд, цитирано от Standard & Poor's.
Само реформите на пенсионните системи няма да бъдат достатъчни за държавите от Г-20, пише в доклада на агенцията. Ако бъде въведено законодателство за сдържане на бъдещо увеличаване на разходите, свързани със застаряването, без да се пипат разходите за здравеопазване, резултатът ще бъде съвсем малко по-лек, отколкото при сценария без промяна на политиката.
„Дори само вероятното нарастване на предвижданите разходи за здравеопазване се очертава като толкова значително, че въздействието на тези реформаторски усилия няма да бъдат достатъчни за значим обрат на полученото влошаване на доверието“, посочват от Standard & Poor's.
Австралия, където демографската картина е най-благоприятна от повечето развити държави, тъй като страната бързо може да привлича имигранти с умения и опит, илюстрира описания проблем.
Правителствено изследване от 2010 г. прогнозира, че застаряването на населението ще увеличи общите държавни разходи от 22,4% от БВП през финансовата 2015-2016 г. до 27,1% през 2049-2050 г., като разходите за здравеопазване ще са с принос от две трети за това нарастване. Вследствие на това разходите ще надхвърлят приходите с 2,75% от БВП до 40 години.
Според експертите на Standard & Poor's все още не е прекалено късно държавите от Г-20 да се справят с проблема, но реформите за овладяване на разходите, свързани със застаряването на населението, трябва да бъдат комбинирани с усилията за балансиране на бюджетите до 2016 г., което би било достатъчно, за да компенсира нарастването на разходите за здравеопазване до 2050 г.
„Резултатите от този сценарий насочват към цялостно стабилизиране на нашите хипотетични национални рейтинги“, подчертават от агенцията.