Опитвайки се да преодолеят превратностите на пазара, инвеститорите откриха ново инвестиционно убежище – облигациите на развиващите се страни, пише CNNMoney.
Обикновено във времена на несигурност инвеститорите избягват този тип по-рискови вложения и предпочитат „сигурните“ активи като златото и щатските облигации. Това правило обаче е на път да се промени.
На фона на силната пазарна волатилност в началото на август облигациите на развиващите се пазари бяха единственият клас „рискови“ активи, който привлече инвеститорите, сочат данни на EPFR Global и Royal Bank of Scotland (RBS).
„Това е доста интересна промяна в динамиката на пазара“, казва Джо Портера, директор на Hartford Strategic Income Fund. „Инвеститорите не бягат от тези активи, както биха постъпили в миналото и това трябва да ни говори за начина, по който пазарът е започнал да приема дълговете на развиващите се страни – те вече не се приемат за рискови“.
„Една от причините облигациите на развиващите се страни да получат статус на инвестиционно убежище са дълговите нива в Европа и Съединените Щати“, казва Деметриос Ефстатио, анализатор на RBS.
Средните дългови нива в САЩ, Великобритания и Франция надхвърлят 70% от брутния им вътрешен продукт (БВП), сочат данни на Международния валутен фонд (МВФ).
Този показател за развиващите се страни, включително Бразилия и Мексико - двата основни облигационни пазара в развиващия се свят, е едва 40%.
„Кредитното качество на развиващите се пазари през последното десетилетие наистина се е повишило и рискът от фалит е доста малък, особено ако сте инвестирали в широк портфейл облигации“, казва Антъни Валери от LPL Financial.
Въпреки развитието Валери не би сравнил облигационните пазари на развиващите се страни с пазара в САЩ, тъй като те са значително по-малки.
Със своите 31 трлн. долара щатският облигационен пазар представлява 40% от глобалния облигационен пазар, в сравнение с едва 900 млрд. долара, или малко над 1% за развиващите се пазари като цяло.
„Облигационните пазари на развиващите се страни продължават да нарастват и да стават все по-ликвидни“, казва Валери. „Това е подценен клас активи. С времето те ще наподобяват все повече на щатските облигации, но ще са необходими години, докато може да направим истински паралел“, допълва той.