Данъчният служител пристигна най-накрая в Куба, съобщи АP.
След пет десетилетия под ръководството на Фидел и Раул Кастро идеята за личен данък на практика е непозната в едно общество, където правителството контролира почти цялата икономика, а средната заплата е около 20 долара месечно. Тъкмо обратно, жителите на острова са свикнали комунистическото правителство да им дава купони за храна, всеобщо образование и медицинско обслужване, пенсии и дори безплатeн обяд.
При кръстоносния поход на Раул Кастро, целящ да излекува болната кубинска икономика, тези основни субсидии се орязват, а много кубинци са принудени да напуснат държавна работа и да минат в частния сектор, където са изправени пред данъци, които може да достигнат половината от това, което печелят.
Без значение дали им харесва, кубинците ще трябва да свикнат да дават кесаревото кесарю.
От началото на новата система миналата година са издадени около 178 хил. лиценза за частна дейност. Към тях се прибавят и още 147 хил. лиценза от 90-те години, когато в Куба влезе в сила подобна, но по-ограничена система, целяща да се противопостави на жестоката икономическа криза, предизвикана от рухването на Съветския съюз.
Според някои официални представители броят на данъкоплатците от частния сектор ще продължи да нараства бързо. Целта е до 2015 г. от общо 5 млн. работници в страната 1,8 млн. да бъдат в частния или кооперативния сектор.
Данъците, 11 различни по вид, вече са на хартия, но досега не са прилагани за голямата част служители в държавния сектор.
Тъй като две трети от 11-те милиона жители на острова са родени след революцията от 1959 г., идеята да започнат да плащат данъци сега е шокираща за мнозина.
Новите собственици на дребен бизнес са изправени пред данъци, достигащи до 50% от личните им доходи, 10% от продажбите и в някои случаи 25% социални осигуровки. Властите са наложили и данък работна заплата, макар че засега временно е замразен.
Комунистическата партия заяви, че данъците трябва да насърчат икономическата ефективност и да напълнят държавната хазна.
Данъците в социалистическата система обаче имат и друга цел: да ограничават личното забогатяване и неравенството, посочи заместник-председателят на кубинската данъчна служба Владимир Регуейро. Според него правителството остава ангажирано с огромни държавни разходи по социални проекти като безплатното здравеопазване и образование, субсидиране на храната, транспорта и други услуги.
Макар частният сектор бързо да се разраства, официалните представители очакват правителството да остане главният работодател, допълни Регуейро. Успехът на икономическите реформи зависи главно от това държавните предприятия да станат ефективни, убеден е вторият човек в кубинските данъчни служби.
(БТА)