ЕС отлага решението за деривативните инструменти и продажбите „на късо“

Регламентът на Европейския съюз за затягане на правилата при деривативните инструменти няма да бъде съгласуван по-рано от ранната есен на тази година, след като енергичните мерки на световно ниво спрямо непрозрачния сектор се изправиха пред отлагане и от двете страни на Атлантическия океан, съобщи Ройтерс.

През 2009 г. световните лидери от Г-20 се споразумяха, че деривативните инструменти, търгувани чрез посредник или на частна основа между банките, трябва да бъдат с централизиран клиринг и общ регистър до края на 2012 г., за да бъдат ограничени рисковете в търговията с тях, които финансовата криза извади наяве.

Огромното количество деривативни инструменти на стойност 600 трилиона долара се търгува в Лондон и Ню Йорк, но докато ЕС и САЩ се споразумеят за целите, подробностите изискват все повече време, за да бъдат приключени нещата.

Банките се надяваха за споразумение в ЕС през този месец, което да вдигне мъглата относно новите условия за правене на бизнес.

Но германският десноцентрист Вернер Ланген заяви пред Европейския парламент, че първото гласуване на текста няма да бъде през тази седмица, така че да се осигури повече време за преговори с държавите членки, които имат право на вот. „Аз съм оптимист, че след лятната пауза ще сме в състояние да открием твърде бързо решение на въпроса“, посочи Ланген.

Мярката е дело на европейския комисар за вътрешния пазар и услугите Мишел Барние, който запази напрежението върху законодателите, тъй като срокът, поставен от лидерите на Г-20, изтича.

„Това е огнището на кризата. Затова тази реформа е толкова важна. Трябва да спазим поетите ангажименти от Г-20 преди края на 2012 г.“, каза Барние пред ЕП.

Американските регулаторни органи също бяха принудени да ударят спирачката на своята реформа на деривативните инструменти до края на годината, за да спечелят допълнително време за окончателно оформяне на правилата.

От ЕП твърдят, че мярката трябва да покрива основно сектора на търгуваните деривативни инструменти извън борсата, но държавите членки са разделени, като Великобритания по подобие на САЩ настоява проектозаконът да обхваща всички, за да се осигури конкурентен клиринг.

Британците се притесняват, че планираното обединение на Deutsche Boerse и NYSE Euronext ще създаде клирингов гигант, което ще затрудни дейността на конкурентни клирингови компаниии като ICE, CME и други.

„Важно е да има отворен достъп и ефективна конкуренция. Трябва да бадем уверени, че няма да има нечестно облагодетелстване“, заяви представителката на британските либерали Шарън Боулс пред парламента.

Дори проектозаконът да бъде одобрен от ЕС през есента, ще бъдат нужни месеци за регулаторните органи на организацията да обсъдят въвеждането на мерките.

Барние желае силно да придвижи закона за деривативните инструменти, за да може да се прехвърли към други големи мерки като разширяващите се правила за търговия с ценни книжа според директивата за пазарите на финансови инструменти (Markets in Financial Instruments Directive, MiFID), които са отложени за октомври.

По-късно през юли Барние ще предложи проектозакон за прилагане на новите световни правила за банковия капитал, известни като Базел III, в европейското законодателство и вече имаше сблъсък с Великобритания, която иска минимални стандарти, които да не бъдат общи за всички държави членки.

Барние заяви също така на депутатите, че ще затегне ограниченията за бонусите, въпреки че в момента те са най-строги в ЕС в сравнение с останалата част от планетата. „В момента работя върху нова рамка за някои плащания и бонуси, които не могат да бъдат оправдани“, посочи той.

Междувременно депутати от ЕП и държави членки на ЕС не успяха да се споразумеят и за ограничаването на късите продажби на пазарите на акции и облигации.

От ЕП се надяваха на споразумение с държавите членки, за да могат да гласуват по въпроса през настоящата седмица, но в момента надеждата е да се постигне споразумение през лятото, за да може да се гласува в началото на есента.

Депутатите искат да забранят непокритите застраховки за защита от фалит по държавни дългове, при които купувачът не притежава държавни облигации, а просто спекулира с инструментите за защита.

Според тях изключителният натиск от страна на хедж фондовете и останалите инвеститори върху гръцкия държавен дълг през миналата година преди отпускането на спасителната финансова помощ от ЕС е показал необходимостта от подобна забрана.

„Това е отровна и опасна спекулация, която е опасна за икономиката“, заяви Роберт Гьобелс, левоцентристки депутат от Люксембург.

Държавите членки на ЕС смятат, че пълната забрана ще бъде прекалена стъпка и може да засегне чувствително търгуваните обеми, като мнението им се споделя от Барние. „Не съм сигурен за пълна забрана на непокритите къси продажби и за отражението, което биха имали върху пазара на облигации. Трябва да бъдем внимателни, за да избегнем непредвидими последици“, смята Барние.