Диагностично свързаните групи – как „лекуват“ здравната система

Диагностично свързаните групи не са панацея за здравната система. Въвеждането им е продължителен процес, съпътстван от постоянно наблюдение и контрол, а пътят до постигането на крайната цел – намаляване на болничните разходи и подобряване на ефективността на здравната система, може да се окаже доста трънлив.
Около това мнение се обединиха участниците в семинар за промяната във финансирането на болничната помощ в България, който се проведе вчера.

За прилагането на диагностично свързаните групи като финансов инструмент е необходима силна политическа подкрепа, отбелязаха представителите на Македония, Унгария, Германия и Естония на семинара. За въвеждането на групите е необходимо да има политическо единодушие без значение от промените в политическата среда на съответната среда.

Владимир Лазаревик, бивш зам.-министър на здравеопазването в Македония, даде пример с неговата държава. Там за три години са се сменили двама здравни министри, но въпреки кадровите промени здравната реформа е продължила възприетия курс.

Като основен извод на семинара се наложи мнението, че диагностично свързаните групи е добре да се въвеждат поетапно, за да се избегнат някои рискове и сътресения за здравната система. Прилаганито им води до намаляване на разходите за болниците, но за подобряването на ефективността на здравната система е необходимо да има преходен период със засилен контрол и непрекъснат анализ, за да се отстраняват нередностите още в зародиш.

Ето и опитът на пет държави при внедряването на диагностично свързаните групи като инструмент за финансиране на болниците.

Унгария

Унгария въвежда диагностично свързаните групи през 1993 г. Въпреки внедряването им, резултатите от реформата не са били добри, посочи Томаш Еветовиц, старши специалист по финансиране на здравеопазването от Световната здравна организация (СЗО). Високият брой на хоспитализациите се е запазил, липсвала е координация между отделните звена за долекарска, лекарска, болнична и спешна помощ, значително са се увеличили и предлаганите болнични услуги, но не и тяхната ефективност.

Първоначалните лоши резултати от реформата не са обезкуражили Унгария и управляващите са продължили работата. Еветовиц посочи, че опитът е показал какво е ключовото за реформата: правилното остойностяване на медицинските услуги и постоянният контрол.

През 2006 – 2007 г. обаче в Унгария се е стигнало до преструктуриране на болниците с цел постигане на оптимална ефективност на здравната система на страната. Постепенно фокусът се е отместил към извънболничните грижи, каквато е била и първоначалната цел на реформата.

В момента в Унгария има 160 болници за около 10 милиона население, посочи Томаш Еветовиц. Инвестира се сериозно в извънболничната медицинска помощ, в лаборатории и здравна инфраструктура.

Франция

Във Франция идеята за въвеждане на диагностично свързаните групи се заражда още през 80-те години на миналия век, но политически консенсус е постигнат едва през 2000 г., посочи д-р Зейнеб Ор, старши изследовател в Института за изследване и информация по здравна икономика, Франция.

През 1983 г. Париж минава на глобални бюджети. През 1986 г. започва изграждането на информационна система с данни за пацинетите, които са подавани от болниците първоначално доброволно, а от 1996 г. - задължително, именно с цел изготвяне на класификация с болестите и преминаване към диагностично свързаните групи.

Самото въвеждане на групите започва поетапно през 2002 г., като през 2008 г. те вече се прилагат на 100% като средство за финансиране на болниците. Преходният период е трябвало да бъде до 2012 г., уточни д-р Ор, но самите лечебни заведения са настояли за ускоряването му.

Разходите по отделните групи се актуализират всяка година, но със закъснение, поясни Зейнеб Ор. Данните от 2009 г. например са били анализирани през 2010 г. и отразени в цените за 2011 г. Групите са разделени на 4 нива, според тежестта на заболяването. Въведена е и унифицирана болнична информационна система.

Резултатите от проверките обаче показват, че Франция има още много да работи, за да подобри ефективността на здравната си система. В периода 2006 – 2009 г. поне веднъж са били одитирани 70% от болниците в страната (331 публични и частни болници, в които се прилагат диагностично свързаните групи), посочи Ор. Установени са 41% аномалии в дейността им, като половината болници са върнали около 19 милиона евро на здравната каса, допълни тя.

Изводът е, че Франция действително е намалила разходите си за болниците, но ефективността на здравната система не се подобрила съществено. Зейнеб Ор посочи, че има и критика към прозрачността на системата и непоследователността на регулаторната рамка.

Естония

След като получава независимостта си през 1991 г., Естония започва пътя си на самостоятелна държава с недостатъчен капацитет на болниците, но изключително висок брой на хоспитализациите. Това е наложило цялостно преструктуриране на системата, продължило да 1996 г., обясни Кристина Кахур, ръководител на звеното за бюджет и договори в естонската здравноосигурителна каса.

В момента болниците в страната са 4 основни типа – регионални, централни, общински  и местни.

През 2000 г. е подготвен и 15-годишен план за развитие на болничната система, така че да се намали дела на болничното лечение и да се повиши ефективността на здравната система, каза Кристина Кахур. Този план е претърпял актуализация през 2002 г. В окончателния му вариант има 19 болници за активно лечение, в които отиват 96% от парите, отпускани от здравната каса на страната. Останалите 4% от средствата се договарят на изборен принцип.

Заради високите болнични разходи и неефективното използване на леглата естонската здравноосигурителна каса решава да въведе диагностично свързаните групи през 2001 г., не без съпротива от медицинската общност. Те са стъпили на информацията от единната база болнични данни, въведена предходната година, допълни Кристина Кахур.

От 2002 г. е започнало поетапното въвеждане на диагностично свързаните групи в Естония. Първоначално те са служели за групиране на пациентите, а от 2004 г. са въведени и като финансов инструмент. Тогава само 10% от средствата за болниците са били изплащани по линия на диагностично свързаните групи. През 2005 г. те са достигнали 50%, а през 2009 г. - 70%.

Оттук нататък предстои подобряване на системата за класификация на заболяванията и въвеждането на 100% на диагностично свързаните групи като инструмент за разплащане с болниците, посочи Кристина Кахур.

Македония

В Македония здравната реформа и въвеждането на диагностично свързаните групи са били заложени в предизборната платформа на управляващите, посочи Владимир Лазаревик. След като са спечелили изборите, от 2006 г. започва поетапното им въвеждане, допълни той.

Македония е възприела австралийския модел, който се прилага и в повечето европейски държави. Лазаревик посочи, че е създадена специална координационна група, македонската здравна каса е подготвила законодателството, разработен е софтуер от местна компания според нуждите на болниците. Към здравната каса са назначени и служители, отговорни за функционирането на системата на диагностично свързаните групи, както и контрольори.

Финансовите разплащания по линия на групите в Македония започват от 2009 г., поясни Владимир Лазаревик. В момента те покриват 53 от 56-те болници в страната, като засега 20% от средствата за тези болници минават по линия на диагностично свързаните групи.

Предстои да се изготви македонски стандарт за остойностяването на медицинските услуги, посочи Лазаревик, както и да се премине към 100% разплащане с болниците, базирано на групите. То ще позволи планиране на бюджетите в съответствие с реалните нужди, заключи Лазаревик.

Литва

В Литва в момента тече подготовка за въвеждането на диагностично свързаните групи. Според плановете на властта като финансов инструмент те трябва да се прилагат от догодина. Самите болници през 2007 г., след анкета, са поискали промяна в начина, по който се осъществяват плащанията към тях, поясни Гинтарас Кацевициус, директор на отдела за развитие на осигуряването, Национална здравноосигурителна каса, Литва.

Във Вилнюс са възприели също австралийския модел, който е „спечелил“ след дълго състезание със скандинавския, коментира  Кацевициус. Той добави, че официално решението за прилагането на групите е взето през 2008 г., през 2009 г. е направена подготовката, а през 2010 г. са въведени процедурно класификациите и са направени необходимите технологични промени.

В момента в Литва тече остойностяването на медицинските услуги, подготвена е и унифицирана система за обмен на данни.