Банковите регулаторни органи направиха важна стъпка към глобалното хармонизиране на регулациите в сектора, като се съгласиха да повишават капиталовите изисквания за банките винаги, когато някоя страна декларира кредитен балон, пише Financial Times.
Част от по-широкия пакет от мерки за реформиране на банковия сектор, известен като “Basel III, контрацикличният капиталов буфер“, е знак за промяна в начина, по който националните банкови регулатори си взаимодействат, и е първият конкретен пример за макрорегулация, която има за цел да модерира икономическия цикъл.
„Това е много важна стъпка, защото така се грижим за здравето на цялата система, а не само на отделни банки“, казва Пол Тъкър, заместник-управител на Английската централна банка.
Според споразумението, подписано миналия месец, ако дадена страна реши, че икономиката й прегрява – оценка, базирана на съотношението на кредитите към брутния вътрешен продукт (БВП), тя може да изиска от банките, опериращи на нейна територия, да повишат капиталовата си адекватност като гаранция срещу потенциални загуби.
Регулаторните органи във всички останали страни трябва да наложат пропорционални изисквания на своите собствени банки в зависимост от експозицията на тези институции към страната, в която се предполага, че има кредитен балон.
След като кризата отмине, регулаторните органи могат да намалят или премахнат буфера, с което да позволят на банките да използват допълнителния капитал за абсорбиране на загубите.
Всички 27 членове на Базелския комитет за банков надзор са подписали споразумението.
Според споразумението страната, чиято икономика е прегряла, може да принуди банките да увеличат съотношението за капитал от първи ред (tier 1) – ключов показател за състоянието на банката, с максимум 2,5 процентни пункта (от глобалния минимум от 7%). Съответно банка, базирана в друга страна, поне 20% от операциите на която са в страната с кредитен балон, ще трябва пропорционално да увеличи своето съотношението за капитал от първи ред с 0,5% процентни пункта.