Икономическият капан за Джо Байдън

Някъде трябва да има изход от капана. Затова президентът на САЩ Джо Байдън направо изумява с комуникационна офанзива: редакционна статия в най-важния вестник Wall Street Journal, среща с председателя на Федералния резерв Джером Пауъл и пресконференция, обявена за петък, когато ще бъдат публикувани новите данни за пазара на труда. „Той ще изтъкне напредъка, който сме постигнали, за да върнем американците на работа, с безработица на исторически ниски нива и повече от осем милиона нови работни места", цитира Politico служител на Белия дом.

Става дума за негативния имидж, който американците са изградили за собствената си икономика, в която Байдън би искал да остави нещо повече от щрих. Непрекъснато нарастващите разходи за живот и загубата на покупателна способност понастоящем пречат на населението да има по-позитивни очаквания. От месеци насам социологическите проучвания показват негативен тренд за Байдън. Тази седмица одобрението на гласоподавателите спадна до 36%, което е ново рекордно ниско ниво за неговия мандат. Според златното правило на американската политика одобрението на президента се издига и спада спрямо състоянието на икономиката. Демократите и Белият дом се опасяват от политическите последици: само след шест месеца на изборите за Конгрес ще бъдат заложени важни постове и мнозинства.

Целта е да се защити поне слабото номинално мнозинство в Сената. От началото на смяната на властта един сенатор ренегат от редиците на партията неведнъж е саботирал плановете на самата партия. Амбициозната програма на Байдън за климата и работните места, например, не беше приета. Затова демократите правят всичко възможно, за да не се утвърди негативният имидж на тяхното правителство до ноември. За да го направят, те ще трябва да намалят опасенията за по-нататъшна инфлация и по-малко пари в джобовете. Ако не успеят да го направят, демократите могат да бъдат пометени от червена републиканска вълна и да изпуснат властта с Конгреса. Тогава Байдън би могъл да управлява само с декрети.

Байдън няма да се опита сам да намери аварийния изход от тази ситуация през юни. Очаква се неговите министри и съюзници да се включат усърдно, за да помогнат за повишаване на рейтинга на президента. Според Politico тази седмица и през целия месец се очаква министърът на финансите Джанет Йелън и нейният заместник, министърът на търговията Джина Раймондо, икономическият съветник на Белия дом Брайън Дийз и други да споделят подробно колко добре се справя икономиката по време на мандата Байдън. Проблемът обаче е, че това е въпрос на гледна точка. Някои могат да купуват по-малко, а други отчитат отлични показатели на пазара на труда.

77% от американците очакват влошаване на икономиката

От времето на Голямата депресия и финансовата криза през 2009 г. американците не са имали толкова ниско доверие към икономиката си. През май само 20% от анкетираните са заявили пред социологическата компания Gallup, че я оценяват положително, а 42% - отрицателно. Едва 14% оценяват икономическата среда като положителна, 39% - като "просто адекватна", а 46% - като лоша. Най-лошата новина за демократите вероятно е следната: 77% от американците очакват икономиката да се влоши в близко бъдеще. Най-големият проблем за анкетираните е „лошото правителство или ръководство", следван от високите разходи за живот или инфлацията.

От друга страна, Байдън твърди, че откакто е поел поста, пазарът на труда е „най-силен от епохата след Втората световна война", че семействата имат по-големи спестявания и по-малко дългове и че „инвестициите в бизнеса са с 20% по-високи и се създават работни места в промишлеността с най-бърз темп от 30 години насам". Според Федералния резерв на САЩ безработицата е почти толкова ниска, колкото не е била от половин век насам. „На всеки търсещ работа човек се падат по две свободни работни места, което е рекордно високо ниво", подчерта Кристофър Уолър, един от управителите на Фед от ръководния орган на централната банка. И посочва, че преди пандемията на пазара на труда, който и тогава е бил в добро състояние, е било обратното - на всяко работно място са се падали по двама търсещи работа.

Понастоящем безработицата е 3,6%. Ако Байдън успее да я задържи под 4,25%, „това ще бъде майсторски ход", казва Уолър. Но това, че хората работят, не означава непременно, че разполагат с достатъчно пари за ежедневието си. Инфлацията в САЩ през април беше 8,3% на годишна база. Това е висока стойност в сравнение с големите икономики, но не и прекомерна. В Китай тя е 2,1%, в Япония - 2,4%, в Германия - 7,4%, в Обединеното кралство - 9, а в Индия - 7,8%. Целта на Федералния резерв е 2%. Войната в Украйна обаче води до повишаване на цените на енергоизточниците, а проблемите в световните вериги за доставки също подхранват поскъпването. А неотдавна дори се стигна до недостиг на детски храни, което принуди правителството на САЩ да се намеси на пазара.

С изключение на работниците в ресторантите и хотелите, наетите в цялата икономика на САЩ са загубили между 1,2 и 7% от покупателната си способност от януари 2021 г. насам, пише Business Insider въз основа на данни от Министерството на труда на САЩ. Според тези данни увеличението на заплатите на заетите и работниците е било по-ниско от инфлацията. През април американците са разполагали с почти 5% по-малко покупателна способност, отколкото година по-рано, заяви управителят във Фед Уолър. „Това е особено болезнено за домакинствата с ниски заплати и домакинствата от средната класа, които харчат голяма част от доходите си за жилище, храна, бензин и други стоки от първа необходимост“.

Малко време до изборите за Конгрес

В същия ден, в който се появиха коментарите на Уолър, Байдън обяви в своя статия за Wall Street Journal, че иска да превърне борбата с инфлацията в приоритет на своята икономическа политика. Според него Фед има ключова роля в ограничаването на поскъпването. Неговият предшественик - без да споменава Тръмп поименно - е „унизил" Фед, каза Байдън. Той не искал да прави това, добавя президентът. В началото на май Фед вече повиши основния лихвен процент с половин процентен пункт - най-много от повече от две десетилетия. „Инфлацията е твърде висока", заяви в отговор председателят на Федералния резерв Пауъл: „Действаме бързо, за да я понижим".

Възможността заплатите да изпреварят инфлацията, т.е. покупателната способност отново да се повиши, е трудна задача, за изпълнението на която няколкото месеца до изборите за Конгрес през ноември може да се окажат твърде малко. Ако постоянно има повече работни места, отколкото търсещи работа, работодателите могат да бъдат принудени да плащат по-високи заплати. Това обаче може да предизвика страховита спирала на цените на труда. Логиката: в условията на висока инфлация работниците налагат повсеместно повишаване на заплатите. След това компаниите повишават цените, за да компенсират това. Това допълнително повишава общото равнище на цените, което води до верижна реакция.

За политиците всичко това са неприятни теми. Например, икономическите показатели могат да се подобрят или да изглеждат добре от макроикономическа гледна точка, но ако правителството се потупва по гърба, докато избирателите нямат достатъчно пари в джобовете си, комуникационната офанзива може да изглежда твърде разфокусирана или арогантна.

Фед обяви, че ще продължи да повишава лихвените проценти на стъпки от по 0,5 пр.п., докато инфлацията отново се понижи и достигне целевата стойност от около 2% на годишна база. Централната банка очаква това да стане до следващата година. Същевременно тя предупреди какво ще се случи, ако обществото загуби доверие и в даден момент очаква трайно висока инфлация. „Тогава ще бъде трудно и икономически болезнено да я забавим", казва Уолър. Но дори и да не се стигне дотам, Байдън и демократите са попаднали в капан, от който със сигурност могат да избягат. Друг е въпросът дали ще намерят изход до ноември и дали някой ще ги чуе.