Украйна придоби важност за Запада, която прави трудно намирането на компромис

Логиката на войната доведе до две знакови посещения в Украйна наскоро. На място на фронтовата линия от Русия дойде генерал Валери Герасимов, началник на военния щаб и най-висшият униформен офицер в армията на Владимир Путин. От САЩ дойде председателят на Конгреса Нанси Пелоси, може би най-хитрият и най-утвърденият лидер на Демократическата партия, която засега контролира и двете камари на Конгреса, както и Белия дом. Мисията на генерал Герасимов беше да разбере силите, които държат под контрол последната военна офанзива на Русия. Председателят Пелоси беше в Украйна, за да подчертае колко важна е станала битката на страната за САЩ и да обещае, че Америка ще стои зад Украйна „докато победата бъде постигната“, пише Уолтър Расъл Мийд за Wall Street Journal.

Не е изненадващо, че САЩ и Русия изпращат висши лидери в зоната на военни действия. Войната в Украйна е най-сериозният европейски военен конфликт след Втората световна война и заплашва да доведе до най-голямата ядрена криза от разгара на Студената война. И двете страни многократно са изненадвани от интензивния военен конфликт, и двете страни продължават да повишават залозите дори когато опасността от ядрена конфронтация нараства.

За Путин почти всички изненади бяха лоши. Първоначалната атака забуксува на враждебния украински терен, като ръководството, разузнаването и логистичните неуспехи на руската армия разкриха вътрешната слабост на западащата руска държава. Далеч от това да разделят и сплашат Европа, атаките вдъхнаха живот и обединиха НАТО, доведоха до революция в германското стратегическо мислене и направиха вероятно Швеция и Финландия да се присъединят към алианса дори когато той доближава повече сили към руска територия.

Вашингтон също се сблъска с някои стратегически изненади. Стратегията на президента Байдън призоваваше за „сдържане на Русия“, вярвайки, че дипломацията може да предотврати нови конфликти в Източна Европа. Тази оценка очевидно беше погрешна. След като войната започна, Украйна не се разпадна бързо, както очакваше Вашингтон. Първоначалните успехи на Украйна накараха САЩ да предоставят повече помощ, но безпрецедентните санкции на Вашингтон не успяха да отслабят решимостта на Путин или да разклатят вътрешната му политическа подкрепа.

След като беше въвлечен толкова навътре в конфликта, Вашингтон сега не може да приеме украинско поражение без сериозна загуба на чест и престиж. Но дори и да се пренебрегнат ядрените рискове, задачата да се помогне на фалиралата Украйна да надделее над по-многобройните руски сили във война на изтощение е обезсърчаваща. В момента администрацията на Байдън се ангажира да спечели война, която мислеше, че няма да се случи на страна, която смята, че е безпомощна пред опасностите и трудностите, които все още не знае как да оцени.

Революцията в американската мисъл относно Украйна напомня на променените възприятия за Корея през 1950 г. По това време американските политици даваха знак, че Южна Корея е извън отбранителния периметър на Вашингтон – докато нахлуването на Северна Корея не ги накара да осъзнаят колко важна е тя.

Преди инвазията на Путин Западът като цяло смяташе Украйна за стратегически и икономически стагнираща страна. Това беше слаба и корумпирана държава, чиято политика отразяваше сенчести борби между олигарсите. Днес ние мислим за Украйна като за силна демократична държава, чиято сигурност е от решаващо значение за европейската стабилност.