Защо някои руски олигарси са под прицела на американските санкции, а други - не

Владимир Потанин е най-богатият човек на Русия: той е един от първите олигарси, има дял в най-големия производител на никел в страната, помогна на Кремъл да финансира Зимната олимпиада в Сочи през 2014 г. и е сниман да играе хокей с Владимир Путин.

И въпреки това, шест седмици след инвазията на Русия в Украйна, той все още не е ударен от американски или европейски санкции заради войната. Макар че е добавен в списъка със санкции на Канада и Австралия, Потанин е част от една късметлийска категория – поне засега – на водещи руски ръководители, които все още могат да правят сделки със Запада. Холдингът на Потанин тази седмица договори покупката на руския бизнес на френската банка Société Générale.

Фактът, че Потанин и други до момента избягват замразяване на акции или на трансакции предизвиква въпроси – включително в Конгреса – за логиката зад американския санкционен режим в отговор на агресията на Русия, пише Financial Times.

„Ако основната квалификация са връзките с Путин, списъкът би бил много по-дълъг“, казва един западен банкер, работил усилено с руски олигарси.

Потанин, чийто представители не са отговорили на искането за коментар, далеч не е единственото несъответствие.

Великобритания и Европейският съюз наложиха санкции върху Алексей Мордашов – собственик на един от най-големите производители на стомана в Русия и миноритарен акционер в „Банк Россия“, чиито акционери включват някои от най-известните приближени на Путин. Вашингтон не му е наложил санкции. Същото важи за Михаил Фридман и Петер Авен, двама от първите руски олигарси, които поддържат близки отношения със Запада през годините.

Нито ЕС, нито САЩ са наложили санкции върху Леонид Микелсон, който има широки бизнес отношения с Генади Тимченко, милиардер и дългогодишен приятел на Путин. Великобритания наложи санкции на Микелсон тази седмица.

Алишер Усманов, руският магнат при металите и миннодобива, бе санкциониран от САЩ веднага след войната, но не и компаниите му. Роман Абрамович е в списъка със санкции на ЕС и Великобритания, но не и в този на САЩ, след като украинският президент Володимир Зеленски помоли да бъде пощаден заради ролята му на медиатор в мирните преговори.

Почуда предизвикват и наложените санкции от Великобритания и ЕС на Андрей А. Гуриев, главен изпълнителен директор на руския производител на фосфатен тор PhosAgro, но не и на баща му Андрей Г. Гуриев, който е най-големият акционер в компанията, или на втория по големина на дяла акционер във PhosAgro – милиардера Владимир Литвинено, който бе и ръководител на докторската степен на Путин в Санкт Петербург. В същото време и тримата не са част от списъка със санкции на САЩ.

Последните кръгове санкции представляват отдалечаване от предишните пакети. Те явно целят хора с голяма роля в руската икономика, докато в същото време пренебрегват други с по-близки отношения с Кремъл.

Бивши американски представители и хора, запознати с намеренията на администрацията на Байдън, казват, че една от причините за избирателния характер на санкционния режим е, че Вашингтон иска да избегне грешките, които направи, когато се прицели в компанията за алуминий „Русал“ и „ЕН+“ на руския олигарх Олег Дерипаска през 2018 г.

Ходът не е бил внимателно проучен предварително, посочват представители, работели по санкции по това време. Той предизвика сътресения на пазара, като цените на алуминия скочиха, а клиентите от индустрията се бореха да си осигурят доставки. За да облекчат сътресенията, САЩ бяха принудени да издадат облекчения за западните компании и физически лица, работещи с руски групи и в крайна сметка премахнаха „Русал“ и „ЕН+“ изцяло от списъка.

„Русал“ бе първият голям интерес, който бе блокиран и това, което администрацията на Тръмп направи веднага, след като видя последствията от това, бе да даде безплатен пропуск на „Русал“ и Дерипаска“, казва Едуард Фишман, бивш ръководител на санкциите по Русия и Европа в Държавния департамент.

Администрацията на Байдън има намерение да поддържа стабилността на пазара на суровини и да избегне всякакви непреднамерени икономически смущения, казват бивши и сегашни представители на администрацията.

Санкциите срещу Потанин и компаниите му могат да разтърсят пазарите на никел и паладий, ключови компоненти на батериите за автомобили и каталитични преобразуватели, причинявайки проблеми за производителите на автомобили. Микелсон е основателят и председател на производителя на втечнен природен газ „Новатек“.

Бивш представител на финансовото министерство казва, че енергийният сектор е бил „много изрично изключен – поне първоначално – от санкциите, наложени в началото на инвазията“.

„Тук вече не става въпрос за честно и нечестно“, добавя той и посочва: „Не прилагаме ударите си там, където би имало последствия за САЩ и съюзниците ни“.

Американските законодатели започнаха да се питат защо някои руски бизнесмени с близки отношения до Кремъл успяват да останат под радара.

„Имало ли е вътрешно разногласие в Службата за контрол на чуждестранните активи в Министерство на финансите за това как определени олигарси ще бъдат защитени от дълбоки икономически последици от тези санкции?“, поиска да знае демократът конгресмен Дейвид Скот от министъра на финансите Джанет Йелън на среща на комисия в Камарата на представителите миналата седмица.

„Няма да коментирам конкретно лице, което не сме санкционирали“, отговори Йелън.

Режимът на ЕС също е пълен с несъответствия. Ограниченията върху руските олигарси са обект на „търговия“ между страните членки на ЕС, казва хора, брифирани по процеса, тъй като столиците се опитват или да защитят промишлени активи, или големи работодатели, които могат да бъдат засегнати.

В няколко случая изпълнителните директори на руски компании, а не собствениците са били обект на първа инстанция в до голяма степен символичен ход, който избягва по-широки икономически последици.

Бивши американски представители, запознати с обсъжданията в администрацията, казват, че Вашингтон може да се въздържа от действия по някои физически лица и за да поддържа тайнственост около действията си и да си остави известна гъвкавост, за да направи повече на по-късен етап.

Голяма част от обосновката обаче изглежда е икономическа. По време на изслушването си пред комисията Йелън подчерта, че САЩ са били силно настроени срещу ответен удар от санкциите и напасват действията си съответно.

„Целта ни от самото начало е да наложим максимална болка на Русия, като същевременно, доколкото можем, защитаваме САЩ и нашите партньори от неоправдани икономически вреди“, каза тя.