Фед трябва да избере „бумфлацията“ пред рецесията

В началото на годината надеждата беше, че подобренията във веригите за доставки и умерените увеличения на лихвите от Федералния резерв ще върнат американската икономика към здравословния режим на разширяване, на който се радваше през 2019 г. Ускоряването на инфлацията и данните от компаниите предполагат, че това е много по-малко вероятно да се случи, отколкото изглеждаше преди няколко месеца, пише за Bloomberg Конър Сен, основател на Peachtree Creek Investments.

Фед е притиснат в ъгъла. По-добре ли е агресивно да повишава лихвените проценти, за да заинфлацията дори ако така рискува да тласне икономиката в рецесия? Или трябва да толерира малко по-високо ниво на инфлация от приблизителната си цел от 2%, за да поддържа растежа на икономиката, като същевременно се опитва да охлажда цените? От тези два несъвършени избора, вторият е за предпочитане.

Този аргумент започва с поставяне под съмнение на сценария за 2022 г., който Фед предвиждаше в началото на годината. На заседанието си през декември Фед прогнозира за 2022 г. растеж от 4% на реалния БВП и 2,7% основна инфлация (без храните и енергията – бел. прев.). Силният януарски отчет за заетостта на фона на омикрон варианта прави прогнозата за БВП правдоподобна - проблемът е обаче с инфлацията.

Индексът на разходите на лично потребление (PCE), предпочитаната мярка за инфлацията на Фед, отчете ръстове от съоветно 5,4%, 5,9% и 6,1% на годишна база през последните три месеца на 2021 г. Трябва да очакваме нещо подобно за януари въз основа на данните за индекса на потребителските цени (CPI) от четвъртък (+7,5% - бел. прев.). За да се доближим до прогнозата на Фед за основна инфлация от 2,7% за цялата година, ще са необходими стойности около и под 2% много скоро - както и през следващите няколко месеца.

Няма прецедент за подобно бързо забавяне на инфлацията извън рецесия. За да бъдем честни, икономиката остава засегната от въздействието на пандемията. В конферентните разговори за печалбите през последния месец различни компании се надяваха, че инфлацията и условията във веригата за доставки ще се облекчат тази година. Но те не очакват това да се случи през следващите няколко месеца.

Това поставя Фед в неочаквана и нежелана ситуация. Продължаваща тенденция на (основна – бел. прев.) инфлация от 5% или повече през следващите няколко месеца - а и кой би посмял да бъде прекалено уверен да погледне по-далеч в момента? - би било почти същото, което виждахме през последните месеци. Но това е в рязък контраст с онова, което Фед прогнозира и казва, че ще толерира. Въпросът е какво трябва да направи по въпроса централната банка.

Ако инфлацията не е напът да се забави драстично от само себе си, тогава използването на паричната политика за получаване на резултат, който да съответства на прогнозата на Фед до края на годината, вероятно ще изисква толкова драстични увеличения на лихвите, че ще дестабилизира финансовите пазари и ще доведе до рецесия. Това би постигнало ценовата стабилност, която Фед търси, но на огромна цена.

По-добрата алтернатива е засега да приемем, че няма да имаме златната икономическата среда, която се надявахме да постигнем тази година, и че трябва да избираме между две не толкова идеални опции. Напредъкът по отношение на инфлацията все още трябва да бъде целта и ако това означава започване на процеса по повишаване на лихвите с увеличение от 0,5 процентни пункта през март, както все повече очакват пазарите, така да бъде. Но след като веднъж стане ясно, че се постига известен напредък в забавянето на инфлацията, Фед трябва да прояви търпение в стремежа си към по-желаното ниво.

По-добре Фед да промени курса - признавайки, че достигането до 2% инфлация в краткосрочен план би навредило повече, отколкото да помогне - вместо да  се задълбочи грешката и да се стигне до рецесия, която никой не иска. Среда на "бумфлация" - комбинация от бърз растеж и гореща инфлация - може да не е идеалният резултат, но е по-добре от ненужна рецесия, предизвикана от придържането към произволна краткосрочна инфлационна цел.