Особено трудната среща на канцлера Шолц с Байдън

Ако не беше кризата с коронавируса и беше възможно да се стигне до ръкостискане, такова щеше да има. Откакто не Доналд Тръмп, а Джо Байдън е в Белия дом, германо-американските отношения се подобриха значително.

Когато в понеделник Байдън приеме за първи път във Вашингтон новия германски канцлер Олаф Шолц (SPD), приемът ще бъде по-сърдечен, отколкото по време на първото посещение на Ангела Меркел (CDU) при Тръмп, когато последният отказа да се ръкува с канцлера. Германското правителство нарича администрацията на Байдън "късмет".

Първата лична среща между Шолц и Байдън е нещо повече от класическо посещение при встъпване в длъжност, а специална среща по време на голяма дипломатическа криза, в която новият канцлер е подложен на критики. Шолц е обвиняван, че действа твърде предпазливо в рамките на украинската криза, а някои членове на Конгреса на САЩ вече смятат германския канцлер за „ненадежден".

Когато Байдън замени Тръмп в Белия дом, САЩ трябваше да положат усилия за възстановяване на трансатлантическите отношения, казва пред Handelsblatt Рейчъл Рицо, експерт по Европа в Атлантическия съвет. „Сега изглежда е обратното: германците са тези, които трябва да се грижат да поправят нещата“. Това доста ясно очертава мисията на Шолц във Вашингтон.

Затова за Шолц залогът с това посещение във Вашингтон е голям: Западът трябва да изпрати сигнал за единство на Москва. И подобно на Меркел Шолц трябва да спечели доверието на президента на САЩ, за да може да поеме по-силна инициатива в политиката за Русия.

Дискусията за „Северен поток 2" ще играе централна роля

Всеизвестно е, включително и в Москва, че САЩ са сериозни в заплахите си за санкции срещу Русия. По-малко ясно е доколко сериозен е ЕС. От една страна, това се дължи на президента на Франция Еманюел Макрон, който е обвиняван, особено в Източна Европа, че води паралелна дипломация с Русия, като вероятно дори се стреми към собствена сделка за сигурност с Путин.

Но вина носи и от Шолц, който трудно определи "Северен поток 2" като инструмент за санкции и досега само скрито посочва, че спорният газопровод няма да бъде пуснат в експлоатация, ако кризата в Украйна се изостри - за раздразнение на САЩ. Поради това обсъждането на газопровода „Северен поток 2" в Балтийско море ще играе централна роля по време на пътуването на Шолц.

Канцлерът сам си навлече нещастието. Той многократно заяви, че газопроводът трябва да се разглежда като проект на „частния сектор" - формулировка, която предизвика значително раздразнение във Вашингтон.
През лятото на миналата година Германия и САЩ се споразумяха за декларация относно "Северен поток 2", в която Германия се ангажира, че „Русия няма да използва нито един газопровод, включително "Северен поток 2", за постигане на агресивни политически цели".

Въпреки че текстът остава неясен в някои части, американците тълкуват споразумението като косвен ангажимент, че вече завършеният газопровод няма да бъде пуснат в експлоатация в случай на руска агресия срещу Украйна.

Продължаване на политиката от ерата на Меркел

Твърди се, че това тълкуване е било прието и от германското правителство: В коалиционните среди се говори, че е поет неофициален ангажимент, който допълва декларацията. Според него бившият канцлер Ангела Меркел е уверила президента на САЩ Байдън, че "Северен поток 2" няма да бъде пуснат в експлоатация, ако Русия нахлуе в Украйна. Меркел е направила това и от името на Шолц, се казва още в изявлението.

Когато Шолц обяви газопровода за неполитически въпрос едва встъпил в длъжност, американците се опасяваха, че новият канцлер иска да постави под въпрос трудно постигнатия компромис за "Северен поток 2". Гневът им обяснява защо критиките към германската външна политика са толкова остри през последните седмици.

Това се отнася и за спора за военната помощ за Киев. Отказът на Берлин да доставя оръжия на украинската армия се разглежда в САЩ почти толкова критично, колкото и "Северен поток 2".Въпреки това тази сдържаност не е промяна на курса, а продължение на политиката от времето на Меркел; тя е известна на американците отдавна. Ако Шолц не беше предизвикал съмнения относно своята надеждност с изявленията си за "Северен поток 2", едва ли щеше да има толкова разгорещен дебат по този въпрос.

Шолц, който претендира, че говори на ясен език, все още не може да си позволи да съчетае думите "Северен поток 2" и санкции в едно изречение. На въпроса за газопровода той отговаря, че „всичко подлежи на обсъждане, ако има военна намеса срещу Украйна". Той вече не повтаря описанието на проекта като „чисто частен". Но дори и новият език не се ангажира със санкции; могат да се обсъждат много неща.

Пътуването няма да промени позицията на Шолц

Трудно е да се обясни защо Шолц остава неясен. От политическа гледна точка това е безсмислено. Американците отдавна са взели решение: Ако руската армия нахлуе в Украйна, пускането в експлоатация на "Северен поток 2" е немислимо. Всеки, който продължава да работи по проекта, трябва да очаква санкции от САЩ.

Европейската комисия е също толкова решителна. Съдбата на тръбопровода "зависи от поведението на Русия", заяви ръководителят на ЕК Урсула фон дер Лайен в интервю за Handelsblatt.

Според източници от правителствените кръгове Шолц няма да промени позицията си по време на пътуването си до САЩ, нито пък ще измести акцента - например като отхвърли по-ясно "Северен поток 2" в случай на руска инвазия. Германската страна не очаква и президентът на САЩ Байдън да окаже натиск върху Шолц в тази посока по време на срещата.

Но идеята, че Германия може да открие газопровода против заявената воля на най-близките си партньори, докато Украйна бива завладявана от руски танкове, е абсурдна. Особено след като коалиционните партньори на Шолц - Зелените и либералите, които отдавна критикуват петролопровода - също никога не биха подкрепили подобна политика.