Сделката на САЩ и ЕС за стоманените мита ще струва скъпо на по-малките вносители

Сделката на администрацията на американския президент Джо Байдън за смекчаване на митата върху стоманата и алуминия от Европа получи положителни оценки от голяма част от американската индустрия, но сложната нова квотна система, която върви с нея, засилва притесненията за малките вносители, пише Wall Street Journal.

Сделката, която беше обявена по време на срещата на върха на Г-20 миналия уикенд, позволява на ЕС да изнася безмитно стомана и алуминий до достигането на квота от 3,3 млн. метрични тона стомана и 384 хил. метрични тона алуминий на година.

Количествата над тези ограничения ще бъдат подложени на мита от 25% за стоманата и 10% за алуминия, които преди това важаха за цялата европейска стомана. В замяна ЕС се съгласи да отмени ответни мита, които засегнаха редица американски износни стоки.

На практика обаче системата не е единна квота за стоманата и алуминия, а 54 различни квоти за различни видове стомана, както и 16 квоти за различни видове алуминий. Всяка страна членка на ЕС ще има собствена квота за всяка категория въз основа на историческите нива на търговията.

Вносителите ще трябва да следят внимателно доставките, за да гарантират, че те пристигат преди влизането в сила на квотите, което дава предимство на компании с ресурси да наблюдават къде все още са приложими квоти, да се справят със сложните правила за документацията и да уреждат внимателно подготвени във времето доставки, които ще пристигат безмитно, отбелязват адвокати по търговско право и други експерти.

„Гигантските компании ще имат влиянието и финансовия капацитет да правят големи поръчки и да избягват квотата“, коментира Грег Бушер, председател на подразделението за дистрибуция на компанията Ulbrich Stainless Steel & Specialty Metals, базирана в Ню Хевън, щата Кънектикът, която се занимава с обработка на метали и внася някои суровини от Европа.

Скот Линцикъм, дългогодишен адвокат по международна търговия и старши сътрудник в Cato Institute, отбелязва, че повечето по-малки компании нямат екипи от адвокати по търговско право, за да се справят със сложната квотна система.

Много повече компании потребяват метали, отколкото ги произвеждат. Когато бяха въведени митата, федерални данни показаха, че има около 29 хил. компании, потребяващи стомана, спрямо едва около 9000, определени като производители на стомана и 600 на алуминий. Данните от 2017 г. включват потребители на стомана, които произвеждат продукти като пружини, автомобилни части и проводници, но не и големи производители като автомобилни концерни. Много от компаниите, потребяващи стомана, в които работят над 900 хил. души, са и големи купувачи на алуминий.

Администрацията на Байдън и представители на ЕС определят сделката като победа за всички. Тя ще позволи на Европа да изнася повече стомана за САЩ, смекчавайки недостига на доставки, но в същото време са налице квоти за предотвратяване на наводняването на пазара по начин, който да засегне американските производители на стомана и алуминий и техните служители.

Сделката беше приветствана от Американския институт за желязо и стомана, профсъюза в стоманената индустрия, както и от американски компании, които бяха засегнати от ответни мита от Европа, включително американски производители на уиски и Harley-Davidson.

Алуминиевата асоциация, представляваща компании, които произвеждат и внасят алуминий, заяви, че би предпочела постепенна отмяна на митата, отколкото квота.

Американският търговски представител Катрин Тай заяви също, че сделката ще предотврати вноса на китайска стомана на занижени цени в САЩ, след като първо премине през Европа за обработване, заради изискването компаниите да представят документи, че продуктите им са произведени в Европа.

Китайското външно министерство отговори тази седмица, че политиките на страната за стоманата изпълняват задълженията на Световната търговска организация и многостранните търговски правила и допълни, че твърденията за заливане на пазара с евтини метали са безпочвени.

Преговарящите във Вашингтон и Брюксел си дават срок до 2024 г. да постигнат дългосрочно споразумение, съсредоточено върху въглерода. В същото време вносителите на стомана и алуминий ще трябва да навигират през сложна система.

Новата квотна система трябва да влезе в сила през януари и ще включва процес, по който компаниите могат да кандидатстват за изключения от митата.

Макар че много конгресмени приветстваха успокояването на напрежението с Европа и намаляването на митата, някои имаха въпроси за оформящата се нова система.

„Квотите не са приемливо дългосрочно решение“, коментира сенаторът от Републиканската партия Пат Туми, който защитава свободната търговия.

Сделката с ЕС оставя в сила глобален хаос от други мита.

Австралия се договори да избягва митата върху стоманата и алуминия от самото начало. Аржентина и Южна Корея се договориха да приемат квотна система за стоманата и алуминия. Бразилия договори квота само за стоманата през 2018 г.

Мексико и Канада плащаха мита за година преди в крайна сметка да постигнат тристранна сделка в рамките на преговорите САЩ-Мексико-Канада за край на митата и установяване на процес на наблюдение за нови ръстове на метала. Само три месеца по-късно администрацията на Тръмп реши, че е налице подобен ръст с канадския алуминий и за кратко въведе отново митата.

Първоначалните мита върху стоманата и алуминия остават в сила за редица големи износители, които често са източник на притеснения за националната сигурност на САЩ, особено Китай и Русия.

Но те също така важат и за значими износители на метала, които обичайно са смятани за съюзници на САЩ, като Великобритания, Япония, Тайван или Тайланд. Американското министерство на търговията заяви, че води активни преговори с Великобритания и Япония.