Високите цени са тук, независимо дали ги наричате инфлация

Това са двата най-важни въпроса за настоящата инфлационна вълна:

1. Много неща ли са по-скъпи, отколкото преди (и ще останат ли такива)?

2. Ще продължат ли цените да растат и през следващите няколко години?

Вторият въпрос е обект на сякаш безкраен поток от анализи и дебати тази година. Цените на финансовите активи зависят много от очакванията за бъдещата инфлация, така че е разбираемо това да предизвиква голям интерес у инвеститорите. Да се предотврати загубата на контрол върху инфлацията е основна задача на централните банки, така че това е важно и за икономистите и инвеститорите, които наблюдават всеки ход на централните банкери. Бизнесът и финансовите медии се фокусират върху тези хора и разчитат на тях за информация и поради тази причина този въпрос е водещ и за нас, пише в анализ колумнистът на Bloomberg Джъстин Фокс.

Това не е маловажна тема и за хората извън тези кръгове. Вашето отношение към цените на автомобилите и към въпроса дали те ще продължат да растат през следващите няколко години ще формира краткосрочните ви решения за покупко-продажби. И все пак, сякаш възможната бъдеща инфлация е много по-маловажна за повечето от нас в ежедневието, отколкото факта на по-високите цени днес. Нещата струват повече, което е трудно за преглъщане за мнозина. И макар въпросът да намира място в медиите, той е далеч по-скромно развит, отколкото този, който се посвещава на темата за бъдещото ниво на инфлацията.

Така че нека му обърнем малко повече внимание.

Отговорът на въпроса дали цените сега са по-високи, разбира се, е „да“ – 3% инфлация в еврозоната през август, 5,4% в САЩ за юли. И отговорът на въпроса дали тези цени ще останат високи почти със сигурност също е „да“. Има някои потребителски стоки, които може да поевтинеят, но повечето неща, за които харчим пари, не ги очаква подобно развитие.

Ето за пример движението на индекса на потребителските цени за бензина и наемите в САЩ от 2005 г.

Именно волатилността на енергийните цени доведе до фокуса на централните банкери и политиците към т. нар. основна инфлация, която изключва енергията и храните. Причината е, че основната инфлация е по-добър индикатор за инфлационните тенденции. В това има логика, макар че разбираемо дразни хората в периоди на поскъпващи горива и храни, които обаче политиците предпочитат да игнорират и да се фокусират върху основния измерител.

В момента в САЩ няма толкова голяма разлика между общата и основната инфлация, като втората е 4,3% на годишна основа. Вярно е, че поне една трета от увеличението (ако сметките са верни – бел. авт.) се дължат на силното поскъпване на употребяваните автомобили, които бяха обект на доста интересна динамика търсене-предлагане през последната година. Тези цени обаче едва се помръднаха от юни до юли и се очаква дори да намалеят по някое време идните месеци.

„Тъй като проблемите на доставките започват да се решават, инфлацията при трайните стоки, различни от автомобилите, сега се забавя и може да започне да намалява“, каза управителят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл в речта си от петък. „Изглежда малко вероятно инфлацията при трайните стоки да продължи да допринася по-значително във времето към общата инфлация“, допълни гуверньорът. Той обаче не пожела да каже дали очаква цените да се върнат към нивата отпреди пандемията.

Подобно нещо обаче се е случвало в миналото. В САЩ има няколко големи епизода на силна инфлация преди 20 в., но след това стойностите отново се понижават и равнището на цените в страната през 1900 г. е като цяло същото, като през 1776 г. например.

През 1913 г. Конгресът създава системата на Федералния резерв. Оттогава налице са два периода на по-значителна дефлация – през 1921 г. и в началото на 30-те години, но при нито един от тях индексът на потребителските цени не се връща а нивата си от 1900 г.

Голямата депресия обаче връща цените обратно там, където се намират през 1917 г., а последиците за индустриалната икономика с много бизнеси и потребителски дългове се оказаха доста лоши, както икономистът Ървинг Фишър обяснява в статията си от 1933 г. „Теорията за дълга и дефлацията на Голямата депресия“. Оттогава централната банка прави всичко по силите си, за да избегне значително понижение на цените.

Това изглежда логично, стига да не бъдат направени прекалено много грешки, както през 70-те, когато инфлацията наистина излезе от контрол. Това обаче означава, че голяма част от тазгодишното увеличение може да остане. Възнагражденията също растат, като работодателите увеличават заплатите, за да попълнят 10,1 млн. работни места, а социалните помощи за следващата година е малко вероятно да включват корекции спрямо разходите за живот от над 6%. В краткосрочен план потребителите могат да си позволят да купуват по-малко, но твърде голямото коригиране нагоре на възнагражденията рискува да създаде омагьосана спирала, в която увеличението на цените да продължи и в бъдеще.

Настоящият консенсус на мнозина умни хора, които дебатират и анализират тези въпроси, изглежда е, че спиралата няма да се развие и инфлацията ще се успокои скоро. Това най-вероятно е така, въпреки че Джъстин Фокс  признава, че не би бил така сигурен, като се има предвид, че консенсусът като цяло подценява колко тежка ще стане инфлацията таз година. И докато чакаме да видим колко ще се увеличат цените в бъдеще, то безспорно нещата са по-скъпи сега и това изобщо не е забавно.