Опасна пристрастеност ли е количественото облекчаване?

Въведено като извънреден отговор на сериозния спад на съвкупното търсене в края на 2008 и началото на 2009 г., количественото облекчаване (QE, покупка на дългосрочни активи – бел. прев.) оттогава се превърна в основния инструмент на централните банки в равитите икономики. По принцип в това няма нищо лошо. Централните банки отдавна купуват и продават държавни облигации, за да повлияят на паричното предлагане. Но огромният мащаб на покупките през 2020 и 2021 г., при обстоятелства, в които аргументът за значителна монетарна инжекция далеч не бе ясен, доведе до опасения относно въздействието върху инфлацията, пише за Bloomberg Мървин Кинг, бивш гуверньор на Английската централна банка (2003-2013 г.)

Затова сега имаме инфлация: 5,4% в САЩ и 2,5% в Обединеното кралство, като предстои още. Това ускоряване на цените е повече от очакваното от централните банки. Напоследък те започнаха да дават заден ход на ангажимента си към стратегията „по-ниски лихви за по-дълго“, оформена, когато се очакваше ниската инфлация да продължи почти безкрайно. Това е някакво начало, но се изисква по-задълбочено преосмисляне на това кога и как да се използва QE.

Комисията по икономически въпроси към Камарата на лордовете на Обединеното кралство, на която съм член, току-що публикува доклад за предизвикателствата при използването на мащабни покупки на облигации като инструмент на паричната политика. Заглавието му пита: „Количествено облекчаване: Опасна зависимост?“ С една дума, отговорът ни на този въпрос е „да“.

Докладът прави четири основни извода:

1. Не се „заключвайте”. Въпреки експанзивната монетарна и фискална политика, централните банки изглежда виждат рисковете за инфлацията като преходни. Някои компоненти на повишаването на инфлацията, свързани с базовите ефекти, почти сигурно ще бъдат такива, а темповете на растеж на широките пари започват да намаляват от изключително високите нива в началото на годината. Но липсата на загриженост, която характеризира изявленията на централните банки - поне до последните няколко дни - подхранва схващането, че политиците са „заседнали” в мисленето „по-ниски лихви за по-дълго“. Това има значение, защото ако политиката изостане зад събитията, цената за справяне с нарастването на инфлацията ще бъде по-висока, отколкото би била при перспективен, превантивен подход.
    
2. QE не е лек за всичко. Изглежда централните банки предполагат, че всеки неблагоприятен шок оправдава нов кръг от закупуване на облигации. QE се превърна в универсално лекарство за почти всякакви макроикономически кризи. Но само някои шокове заслужават отговор от паричната политика. Обясненията, предоставени от централните банки, за да оправдаят мащаба на QE през 2020 г., се промениха по протежение на миналата годината и не успяха да направят разлика между шокове, които оправдаваха монетарна реакция, и такива, които не. Освен това, след десетилетие бавен растеж, съвсем не е ясно, че един краткосрочен инструмент на паричната политика ще продължи да бъде ефективен за стимулиране на разходите и производството.

3. QE крие рискове за независимостта на централните банки. Комисията разгледа внимателно връзката между QE и публичните финанси. QE улесни правителствата да финансират изключително големи бюджетни дефицити при извънредните обстоятелства на Covid-19. Но когато централните банки намалят тази подкрепа, няма ли да попаднат под натиск да подпомагат финансирането на текущите бюджетни дефицити или да поддържат краткосрочните лихвени проценти близо до нула? Възможно е да бъдат. Днес централните банки работят в по-трудна среда, отколкото преди 20 години.

4. Трябва да има план за изход. QE обикновено се разгръща в отговор на лоши новини, но не се обръща, когато лошите новини свършат. В резултат на това обемът от облигации, държани от централните банки, нараства, разширявайки техните баланси в дългосрочен план. Когато през 90-те години централните банки възприеха инфлационното таргетиране, те погледнаха на яснотата относно функциите им за реакция - как политиката би се променила в отговор на новините - като решаваща за доверието в тях. Днес те се опитват да обяснят как или дори дали QE ще бъде обърнато. Те са основателно загрижени относно предизвикването на остра реакция у пазарите на сигналите, че покупките на активи ще бъдат ограничени, но колкото по-дълго продължава объркването, толкова по-голяма е възможната вреда. Изглежда, че Английската централна банка (АЦБ) е променила мнението си относно това от какво ще бъде последвана затегнатата парична политика: Очевидно сега планът е да се намали QE преди повишаването на лихвените проценти. Нашият доклад настоява за много по-голяма яснота при разработването и обяснението на бъдещите корекции на QE.

Надяваме се, че тези изводи са разгледани - и не само във Великобритания. Обемът от активи, закупени при QE, е огромен: Той възлиза на 30% от брутния вътрешен продукт в САЩ и 40% във Великобритания. Напоследък, в отговор на новите данни за инфлацията, Федералният резерв и АЦБ заявиха, че са готови да преразгледат процеса на покупка на активи. Но как точно централните банки ще предприемат тази корекция и ще я обявят на инвеститорите, не е ясно.

Далеч от това да бъде универсална политика - подходящ отговор на всеки икономически шок - QE е желателно само когато е необходима монетарна експанзия. Сега ситуацията не е такава. Темпът на QE трябва да бъде снижен през следващите месеци и централните банки трябва да помагат на инвеститорите да планират това.