Облигациите се завърнаха като буфер срещу пазарни шокове

Ръстът в доходността на държавните облигации напоследък е подарък за всеки фонд мениджър, който се тревожи за пазарните рискове, вариращи от геополитиката до задлъжнялостта, пише Кейти Мартин за Financial Times.

Вярно е, че първото тримесечие на тази година не беше забавно за притежателите на държавни облигации, които претърпяха най-големия си спад от четири десетилетия. Но облигациoнните биковете взеха нещата в свои ръце.

Това означава, че точно когато Русия и САЩ отново кръстосаха шпаги, а крахът на фонда Archegos предизвиква опасения относно потенциално системните рискове, произтичащи от масивната глобална задлъжнялост, държавните облигации отново предлагат нещо като предпазна мрежа.

Водени от американския дългов пазар, най-големият в света и основа за глобалните цени на активите, облигациите се сринаха през първите месеци на 2021 г., изплашени от шанса за по-висока инфлация, след като световната икономика излиза от пандемичното затваряне.

Притежателите на облигации се уплашиха от идеята, че мащабните фискални пакети от стимули, особено в САЩ, могат да генерират достатъчно бърз ръст на потребителските цени, така че фиксираната доходност на облигациите да се стопи, или дори че централните банки може да сигнализират за намерение да натиснат спирачките на своята фундаментална монетарна подкрепа – реално, кошмарът на инвеститорите.

За някои фонд мениджъри доходността остава твърде слаба. Но за други тя вече е достатъчно висока, за да предпази смесените портфейли от редица рискове и да действа като шок абсорбатор, който е помогнал да се смекчи волатилността.

В дългия край на матуритетната структура 30-годишният дълг на САЩ сега носи около 2,3%. Това е към долния край на диапазона, който преобладаваше през по-голямата част от последното десетилетие. Но в сравнение с колапса до 0,7% в най-мрачните дни на коронавирусната криза от 2020 г. и 1,3%, около които се колебаеше през по-голямата част от миналата годината, това си е щедро.

Това осигурява на инвеститорите супер безопасен актив, който те могат да използват, за да балансират рисковете в други области. Ерик Лонерган, мениджър на макро хедж фондове в M&G Investments, каза, че добавя 30-годишни американски ДЦК към портфолиото си, тъй като те сега предлагат диверсификация.

„Не ви е грижа за диверсификацията, когато нещата вървят както трябва“, посочва той. „Ставаш загрижен, когато нещо се обърка. В момента имам висока степен на увереност, че ако това се случи, ДЦК ще изиграят своята роля в портфейла. Те са застраховка срещу всичко с изключение на много по-висока инфлация в САЩ", каза още Лонерган.

Световните индекси за акциите остават на или близо до рекордно върхове и, ако изключим промяна на политиката от централните банки, изглеждат обречени да вървят нагоре. Но геополитиката - в това число противоречията между Русия и Украйна, и между Китай и Тайван - или природните стихии винаги могат да предизвикат оттегляне към активи убежища, които биха поскъпнали в такъв случай.

Но не само природата и действията на политиците са в съзнанието на инвеститорите. Някои посочват също така неотдавнашния колапс на Archegos като знак, че пазарите са осеяни с нестабилни излишъци.

Фондът на Бил Хуанг се провали в голяма степен заради ливъриджа. Залозите му бяха прекомерно концентрирани, поставяйки го в затруднение, когато една акция спадна. Но инцидентът имаше по-силен ефект, защото залозите бяха усилени със заеми. Масовото използване на суапове за обща възвръщаемост, които позволяват да се залага на цената на акции, без те да бъдат притежават, означаваше, че Хуанг всъщност излага балансите на инвестиционните банки, които го финансираха.

На фона на ръста в търговията от непрофесионални инвеститори през януари - понякога, отново, използвайки ливъридж, макар и в много по-малък мащаб - и лудостта относно криптовалутите и дори дигиталното изкуство, е лесно да се изгради аргумент, че океанът от кеш в глобалната система може лесно и неочаквано да преобърне някои кораби.

„Не бива да подценяваме как, във все по-взаимосвързаната глобална финансова система, се случват неща“, пише Стивън Мейджър, главен анализатор на облигации в HSBC и един от най-силните гласове в подкрепа на продължаващото търсене на такива ценни книжа от инвеститорите.

„Има твърде много ливъридж в системата, голяма част от който може да не се види, докато не се случи нещо. И когато тези сътресения настъпят, парите се насочват към най-сигурното убежище - държавните облигации на САЩ като първи избор", обяснява Мейджър.

Това може би е твърде мрачно. В края на краищата специалистите по облигации се справят по време на кризи - тяхната работа е да предвиждат нещата, които могат да се объркат. Преосмислянето на ливъриджа вече е в ход сред банките и регулаторните органи. Не е трудно да си представим, че той се превръща в неотложен глобален проблем, като облигационните пазари обират луфта.