Западът трябва да има единна политика спрямо Китай

Америка има нов президент, а Западът се нуждае от нова политика спрямо Китай. Отношенията между Вашингтон и Пекин ще оформят геополитическия пейзаж в продължение на десетилетия. Администрацията на Джо Байдън има възможност да задава параметрите, пише Филип Стивънс за Financial Times.

Въпросът, който най-често се задава на запад при подхода към Китай, е дали той е насочен към икономически партньор или голям съперник за надмощие. Тромавите еквилибристики между меркантилизма и стратегическата конкуренция не успяха да породят интелигентен баланс. Пекин, който понастоящем е непримиримо категоричен в стремежа си за превъзходство, е победителят. 

Встъпването в длъжност на Байдън е момент за САЩ и други демокрации да се обединят около нов подход. Настоящият курс на Пекин - репресиите в Хонконг, интернирането на уйгури в провинция Синдзян, военните заплахи срещу Тайван, пограничните схватки с Индия и икономическите санкции срещу Австралия - дават инициативата на американските ястреби относно Китай. По-твърдата позиция обаче сама по себе си не представлява добра стратегия.

По-полезната отправна точка е последователността. Необходим е набор от политики - икономически, дипломатически, военни и в областта на сигурността - които сочат в една посока. Доналд Тръмп се хвалеше, че заема твърда позиция срещу Китай на Си Дзинпин. Всъщност войнстващото му отношение се сблъска с усилията на бившия президент на САЩ да угоди на част от електората си, като засили селскостопанския износ. Както отбеляза съветникът му по националната сигурност Джон Болтън, външната политика на Тръмп беше продиктувана от кампанията му за втори мандат.

Новата администрация трябва да се стреми към единна политика спрямо Китай - стратегия, обединяваща безбройните нишки в отношенията с Пекин и съседите му с ясна цел.

Усилията на Пекин да контролира Южнокитайско море не могат да бъдат отделени от състезанието за водеща роля в 5G комуникациите и изкуствения интелект или от настъплението на Китай към Европа чрез инициативата "Един пояс, един път". Контролът върху технологиите или върху китайските компании, работещи на запад, не може да бъде заложник на износа на соя. А неизбежната конкуренция трябва да позволява сътрудничество по глобални политически въпроси като климатичните промени и пандемиите.

Избраният от Байдън Кърт Кембъл, опитен външнополитически функционер, на новия пост отговорник за Азия в Белия дом, сочи, че президентът възнамерява да отмени подхода на стрелба напосоки. Кембъл, страховита фигура с дългогодишен опит в Азия, има характерът да "набива канчета", за да е сигурен, че различните агенции във Вашингтон се движат в една и съща посока.

Той обаче не може да намери магическа формула - винаги ще има противоборство между стратегическото съперничество и икономическата взаимозависимост. Икономическото отделяне звучи като прост отговор, докато започнете да нищите как би се отразило то на растежа и просперитета. Но предсказуемостта значително би намалила риска от грешките, които понякога завършват с големи войни между великите сили.

Непостоянната едностранчивост на Тръмп даде свобода на действие на Европа и азиатските съюзници на САЩ. ЕС определи Китай за стратегически конкурент, но се въздържа от всичко, което можеше да навреди на европейския износ. Япония и Република Корея, стълбовете в тихоокеанските съюзи на Вашингтон, разчоплят исторически рани. Излизайки от Транстихоокеанското търговския партньорство, Тръмп предаде регионалното икономическо лидерство на Си Дзинпин.

На пръв поглед новата администрация ще има трудности да накара европейците да възприемат по-твърд подход. ЕС не изпрати обнадеждаващо послание, когато се впусна в едностранна инвестиционна сделка с Китай преди встъпването в длъжност на Байдън. От друга страна, германският канцлер Ангела Меркел, главният меркантилист в ЕС, се оттегля тази година.

В интересна статия тази година за Foreign Affairs Кембъл изложи стратегическата цел на Америка да възстанови трайния баланс на силите в Източна Азия. Китай отказа ролята на отговорен участник в система, основана на правила, така че Вашингтон ще се нуждае от „силни коалиции както от съюзници, така и от партньори“, за да промени баланса на стимулите в Пекин.

Интересите на Токио и Сеул трябва да бъдат отстоявани, а европейците не могат повече да си позволяват лукса да гледат на амбициите на Пекин като на американски проблем. Голямото съперничество между САЩ и Китай се прояви категорично в надпреварата за технологично надмощие. Европа трябва да направи избор. Стратегията на Пекин към Запада е да разделя и владее. Отговорът на Запада трябва да бъде единна китайска политика.