Вашингтон потъва във вълна от гняв: По-важните въпроси и отговори

Сцените от политическия център на властта в САЩ шокират света. В сряда протестите на привържениците на Доналд Тръмп ескалираха в столицата Вашингтон, като хиляди гневни протестиращи щурмуваха американския Конгрес на Капитолийския хълм. В рамките на няколко минути тълпата получи достъп до вътрешността на историческата сграда с известния купол.

Хиляди хора заеха външните стълби и коридори, а някои счупиха прозорците и вратите. Те дефилираха през Конгреса на групи, скандирайки „Поемаме сега!“ и заплашвайки депутати, сенатори и служители.

Съобщава се за няколко ранени полицаи, една жена, починала след прострелване от полицай в сградата на Конгреса, и други няколко жертви. Кметът на Вашингтон Мюриел Баузър наложи вечерен час. Разположени са около 1000 войници от Националната гвардия, а съседните щати Мериленд и Вирджиния изпратиха подкрепление.

Много подробности и обстоятелства са неясни, но едно нещо вече е сигурно: 6 януари 2021 г. ще остане в историята на САЩ. Ето и всичко, което трябва да знаете за събитията, на едно място:

1. Защо размириците се случват сега?

Обхватът на протестите, и то точно пред и във емблемата на американската демокрация, е ужасяващ. Но избухването на насилие не е съвсем изненадващо. Вече няколко седмици протестиращи в цялата страна, които вярват, че изборите в САЩ са подправени, излизаха на улиците под мотото „Спрете кражбата“ - обвинение, което беше опровергано от десетки съдилища, власти и щати.

Поддръжниците на Тръмп са насърчавани от президента, който все още не е признал поражението си. „Обичам ви“, каза той в телевизионно обръщение късно сряда следобед (местно време), когато хаосът беше в разгара си.

Лично Тръмп беше този, който преди това призова своите привърженици да си проправят път към Конгреса. Президентът проведе митинг в парка National Mall пред Белия дом, като извика на тълпата: „Никога няма да се предадем. Никога няма да отстъпим“. В същото време Конгресът на САЩ току-що беше започнал да удостоверява резултата от изборите. Този процес е последната формална стъпка преди смяната на властта на 20 януари.

Демонстрациите във Вашингтон бяха умишлено свикани за 6 януари. Защото след потвърждението от Конгреса нито един правен спор или други подобни не може да промени резултата от изборите. „Отидете спокойно към Капитолия“, насърчи публиката Тръмп. Минути по-късно първите поддръжници щурмуваха стъпалата на Конгреса.

2. Можем ли да говорим за преврат?

Да и не. Протестите в National Mall, нещо като митинг на Тръмп във властовия център на САЩ, останаха до голяма степен мирни. Но поддръжниците на Тръмп бяха в града от дни, а лидерът на неонацистката група Proud Boys беше арестуван.

Настроението на място беше забележимо по-напрегнато, отколкото при предишните демонстрации в подкрепа на Тръмп. А междувременно изглежда, че движението вече не е само в подкрепа на сегашния президент, а сякаш представлява кампания срещу демократичната система.

За съгласуван опит за сваляне, особено в държава със силно разделение на властите, се изисква помощта на по-голяма група с власт, като военните. И все пак събитията преминаха една граница по опасен и поразителен начин. „Това е най-близкото до опит за преврат събитие, което тази държава някога е виждала“, заяви бившият шеф на полицията във Вашингтон Чарлз Рамзи по CNN. Републиканският депутат Адам Кинцингер също говори за „опит за преврат“.

Избраният президент Джо Байдън се обърна към нацията този следобед. „Нашата демокрация е атакувана в тези минути“. Думите на Байдън и шокираниия израз на лицето му напомняха на обръщението на Джордж Буш след терористичните атаки от 11 септември. Но настоящата криза не идва отвън - гражданите на САЩ обявяват война на собствените си институции.

Протестите в столицата могат да се разберат като един вид „последен бунт“ на базата на Тръмп – подхранвана от Овалния кабинет и с инструментите за преврат: насилие и хаос. Защото от чисто правна гледна точка нито Тръмп, нито неговите поддръжници имат възможност да попречат на Байдън да встъпи в длъжност.

3. Къде беше полицията?

Вашингтон е отделен район, Капитолия е на федерална територия. Макар че градът беше сравнително добре подготвен, липсваше сигурност във и около Конгреса. Тълпата знаеше добре, че сградата на Конгреса ще бъде напълно населена този ден, което бе рядкост по време на пандемията.

Много демонстранти просто влязоха в Конгреса, някои въоръжени с противогази и оръжия. Някои уринираха по външните стълби, разбиваха и демонтираха инвентара. Други окупираха заседателните зали, които преди това бяха евакуирани. Готовността за груба сила беше ужасяваща.

По принцип Конгресът на САЩ е много открит за обществеността. За разлика от Бундестага, например, не се нуждаете от специален идентификатор, за да влезете, а като посетител можете да достигнете до много места.

Въпреки това, разбира се, има бариери за сигурност, но тълпата просто нахлу през тях или разби прозорците. Легитимен е въпросът за това защо Конгресът не беше отцепен в този решаващ ден или поне значително по-добре защитаван от полицаи. Всъщност във Вашингтон не липсват държавни и федерални полицейски служители, сили на тайните служби и специалните сили.

Леон Панета, бивш министър на отбраната, изрази почудата си, че Капитолия не е по-добре обезопасена. А Уилям Коен, бивш републикански министър на отбраната, разкритикува факта, че полицията не е реагирала достатъчно твърдо на протестите. „Ако протестиращите от Black Lives Matter се бяха събрали пред Капитолия, те щяха да бъдат елиминирани незабавно“, каза той по CNBC.

Самият Вашингтон всъщност е добре подготвен за протести; има опит с демонстрации и въоръжено насилие. Градът предупреди преди дни да не се излиза в центъра на 6 януари. Подобен ход е необичаен и показа, че бунтовете се считаха за възможни.

Кметът Боузър предварително беше помолил за 300 служители на националната гвардия, но войниците пристигнаха едва късно в сряда следобед. Към вечерта над хиляда членове на Националната гвардия се изсипаха в центъта, силите на ФБР бяха на място. Според New York Times вицепрезидентът Майк Пенс е одобрил заповедта за изпращане на Националната гвардия, а не Доналд Тръмп.

4. Могат ли САЩ да се възстановят от ужаса?

При встъпването си на власт през 2017 г., на стълбите на Капитолия, Тръмп обеща „край на американската касапница“. Четири години по-късно обаче последиците от неговото управление са болезнено видими - с окупирания Конгрес.

Дългосрочните последици от бунтовете са сериозни, защото те всъщност за характеристика на разделението на САЩ. Кризата с коронавируса увеличи социалната празнина, проблемът с расизма не е решен. В политически план републиканците се карат за това от колко „тръмпизъм“ има нужда партията в бъдеще.

Повече от 80 милиона души гласуваха за Байдън, който се застъпва за мултилатерализма, политиката за устойчив климат и опита на политическия естаблишмънт. Но почти толкова гласуваха и за Тръмп, словесният подпалвач, който може да бъде наречен донякъде и силен националист.

По отношение на броя на демонстрантите, готови на насилие, е повече от очевидно, че те са в малцинство, но фактът, че се осмелиха да щурмуват Капитолия, говори много. Тръмп имаше решаващ принос за експлозивната ситуация със своя популизъм и агресивните атаки срещу критиците си.

Надеждата, че ситуацията внезапно ще се успокои с победата на Байдън, вече е изчезнала. „Ще мине много време преди САЩ отново да станат символ на  върховенството на закона", написа в Twitter Ричард Н. Хас, председател на мозъчния тръст Council on Foreign Relations. „И ще отнеме много време, докато международните съюзници отново имат увереност, че САЩ са достатъчно стабилни, за да разполагат с ядрен арсенал“, смята той.