Големият дълг на САЩ отпреди коронакризата е лоша новина за възстановяването

Коронавирусът сложи край на най-дългия икономически растеж в американската история. Това не беше единственият проблем. Когато САЩ поеха рязко по спиралата надолу, те бяха затънали в дългове, пише Wall Street Journal.

Защо това е от значение? Икономики, които имат голям дълг, обичайно се възстановяват по-слабо. Компаниите и потребителите са съсредоточени върху намаляването на задълженията си по време на кризи вместо да харчат пари, а разходите са това, от което икономиката се нуждае, за да постигне ръст.

Заемите, стимулирани от ниските лихви, са натрупали потребителски, бизнес и държавен дълг от 64 трлн. долара. Колко е това? Над три пъти от брутния вътрешен продукт на страната.

Някои дългове имат по-голямо значение от други. Най-важната част от възстановяването са потребителските разходи, които съставляват близо 70% от американската икономика. Високите нива на дълг на домакинствата обичайно удължават рецесията и засилват дълбочината й, показва 30-годишно изследване на развити икономики на изследователи от Международния валутен фонд.

Икономическият растеж през последните десет години, включително големите ръстове на фондовия пазар и цените на жилищата в САЩ, беше от най-голяма полза за по-заможните домакинства, докато тези с по-ниски доходи не се възползваха в такава степен. Реалните средни доходи на домакинствата намаляха след финансовата криза и не надминаваха коригирания с инфлацията рекорд от 1999 г. от 61 526 долара до 2016 г.

Ипотечният дълг, държан главно от добре платени служители, не се е променил значително. Домакинствата с по-ниски доходи обаче увеличават заемите си с кредити за автомобил, студентски дълг и кредитни карти. Преди пандемията процентът на просрочените плащания по дългове за автомобил почти стигна нивата, отчетени за последно по време на финансовата криза. Потребителите със средни и ниски доходи обичайно харчат повече от доходите си, така че високите нива на дълг означават, че те вероятно ще потребяват по-малко.

Компаниите също са поемали дълг с рекорден темп през последните години, поради което някои икономисти изразиха опасения миналата година, че високите нива на корпоративен дълг по време на рецесия може да накарат бизнеса да забави разходите и наемането на нови служители, за да изплати заемите си или просто ще бъде удавен от вноските по кредитите си.

Вместо да използват пари в брой, за да инвестират в бизнеса си, много компании изкупуваха обратно акции, за да подкрепят цените им. Обратните изкупувания достигнаха рекордните 806 млрд. долара през 2018 г. след данъчната реформа, която намали ставките за много компании.

Качеството на корпоративния дълг пострада като корпоративните облигации с рейтинг три пъти B, най-ниското качество на дълг с инвестиционен рейтинг, са нараснали над два пъти през последните десет години. Компании с подобен рейтинг рискуват понижаване, изпадане в неплатежоспособност и по-високи лихви по заемите, когато времената станат тежки. До момента стимулите на правителството и ниските лихви помагат на компаниите да избегнат финансови затруднения.

Същевременно щатските и местните власти не заделят достатъчно пари, за да финансират все по-високите разходи за пенсии. Това ще се прибави към проблемите им, сега когато данъците върху продажбите и доходите силно намаляват. Много щати и местни власти вече ограничиха услугите и пуснаха служители в неплатен отпуск.

При предишни рецесии възможностите на властите да финансират пенсиите намаляваха. Някои щати с тежко дългово бреме вземат заеми, обвързани с конкретни потоци от приходи като данък върху продажбите, за да задържат ниски разходите по заемите, които сега ще станат още по-трудни за изплащане.

След това идва федералният дълг.

Конгресмени и от двете политически партии не са твърде обезпокоени от растящия федерален дефицит през последните години. Той е нарастват всяка година от мандата на президента Доналд Тръмп, стимулиран от повишените разходи за отбрана, одобрени от Конгреса програми и увеличаването на разходите за здравни и социални осигуровки. Тази година към дефицита се прибавят и мерките за стимулиране на икономиката на стойност 2,2 трлн. долара.

Добрата новина е, че някои икономисти и държавни ръководители смятат, че федералният дълг не е толкова притеснителен в сравнение с рецесии от миналото благодарение на ниските лихви. Все пак по-големите дефицити означава по-големи лихвени плащания, които са нараснали четири пъти през последните две десетилетия, сочат данни на бюджетната комисия в Конгреса. Дори след края на разходите заради пандемията дефицитът вероятно ще продължи да расте, за да се покрият нарастващите разходи за социални осигуровки и големи здравни програми.