Изкопаемите горива пострадаха през последната година, след като предизвиканият от Covid-19 спад в търсенето на енергия засили дългосрочния натиск върху отрасъла. В същото време обаче много хора решиха, че автомобилът осигурява предпазен балон в пандемията, подкрепяйки възстановяването на продажбите на коли, а повечето от тях все още са на бензин, пише Алън Ливзи за Financial Times.
Пазарите на петрол са между тези две нагласи: едната меча, другата бича. През следващата година биковете би трябвало да победят. Когато това се случи, очаквайте инфлационните очаквания да се повишат, изпращайки цените на облигациите надолу, а доходността им нагоре.
През последните шест месеца цената на петрола се колебаеше силно. Сривът в потреблението на черното злато изпрати пазара в дълбока криза преди най-големите световни производители да се съгласят да съкратят производството, за да се приспособят към новата реалност. Търсенето и предлагането това лято отново постигнаха равновесие.
ОПЕК и Русия през април се договориха за понижаване на производството с 9,7 милиона барела на ден, което е около една десета от световната продукция. Когато към това се добави спадът при американските производители от 2 млн. барела на ден през второто тримесечие на тази година, се получиха условия за изчезване на излишното предлагане.
Това ребалансиране започна от юни, според оценките на Rystad Energy. Търговците, очаквайки това, вдигнаха цените на сорта Брент до около 45 долара за барел, което е над два пъти повече от априлското дъно.
Но на най-големите световни производители ще им отнеме време, преди напълно да отворят крановете. Потреблението все още е с 10% под това от края на 2019 г., въпреки че това трябва да се промени с намаляването на икономическите ефекти от кризата през следващата година.
Повечето наблюдатели на ОПЕК са се фокусирали върху отношенията между Саудитска Арабия и Русия, но поведението на американските частни производители също изисква внимание. Според данните от края на юли американското петролно производство на суша и в морето тепърва трябва да се възстановява от двугодишните дъна.
Американските шистови производители на сушата могат да обърнат посоката доста бързо, за разлика от тези в офшорни райони като Мексиканския залив. Но няма очевидни признаци за възобновяване на добивната дейност в ключови шистовии области като Пермската, която обхваща части от Тексас и Ню Мексико. Този регион осигурява около 40 на сто от общата петролна продукция в САЩ.
Броят на използваните сондажни съоръжения е спаднал до четиригодишен минимум, според Службата за енергийна информация. Армията от работници в американските нефтени находища се е върнала на нивата от 2010 г., отбелязва Rystad. Всичко това предполага, че доставките няма да се възстановят бързо.