Европейските регулатори от години предприемат агресивни действия срещу американските технологични компании, налагайки или заплашвайки да наложат глоби за милиарди евро на Intel, Microsoft, Facebook, Google, Qualcomm и Amazon. Сега тези действия изглеждат само като началния залп. През последните месеци лидерите на ЕС разкриха амбициозна програма, насочена към ограничаване на американските технологии под мотото за гарантиране на европейския „дигитален суверенитет“, пише за Financial Times Шарлийн Бершефски, бивш търговски представител на САЩ.
Този зараждащ се технонационализъм заплашва както американските, така и европейските интереси, и трябва да бъде спрян. В своята встъпителна реч пред Европейския парламент председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен смело очерта протекционистките цели на ЕС. „В Европа трябва да овладеем и притежаваме ключови технологии“, каза тя, като посочи като примери квантовите изчисления, изкуствения интелект, блокчейн и критичните технологии за чипове.
Президентът на Франция Еманюел Макрон беше също толкова дъзрък. „Битката, която водим е за суверенитет“, каза той. „Ако не създадем собствени шампиони във всички нови области, нашите избори ще бъдат диктувани от други." Доклад за Европейския парламент дори твърди, че Законът за дигиталните услуги на ЕС трябва да създаде „европейска защитна стена, подобна на това, което стана в Китай през последните 20 години“.
Подобни предложения отразяват надигащото се европейско мнение, че е необходим по-голям държавен контрол върху цифровата икономика, за да се подхранват и защитават местните технологични компании. По-конкретно, държавата трябва да препятства чуждестранните компании и да използва регулации и финансиране за насърчаване на приятелски настроени местни конкуренти.
Един пример са дискриминационните данъци върху дигиталните услуги. Франция въведе т. нар. Gafa данък (от Google, Amazon, Facebook и Apple), насочен към отнемане на приходи от американските цифрови платформи и рекламодатели с надеждата, че френските компании ще отмъкнат клиенти от щатските си конкуренти. Подобни данъци се подготвят от Австрия, Чехия, Италия и Испания, както и на ниво ЕС. Една от целите е да се обложат американските технологични компании, за да се финансира посткоронавирусното икономическо възстановяване в Европа. Но това би отклонило приходи от данъчната база в САЩ, от които страната се нуждае за собствените си усилия за възстановяване.
Друг пример са манипулираните закони за конкуренцията. ЕК и няколко държави от ЕС разработват предложения за изкривяване на законите за конкуренцията и регулациите на платформите, насочени към американските технологични компании. Предложеният от ЕС Закон за дигиталните услуги изглежда предназначен да налага общи забрани за бизнес моделите и поведението на американските компании. Той ще „защити интереси, които надхвърлят конкуренцията или икономическите съображения“ и ще надгради усилията в Германия, Франция и Австрия за промяна на закона с цел санкциониране на технологичните компании, които „надхвърлят“ пазара - без доказателства за вреда спрямо конкуренцията.
Трети пример се отнася до неоправданите бариери за чуждестранни приложения за изкуствен интелект. Комисията предлага неевропейските приложения да бъдат подложени на процес на предварителна оценка за съответствие, който може да включва тестване, проверка, сертифициране и потенциални изисквания за използване само на бази данни от ЕС. В най-добрия случай това ще наложи нови забавяния и разходи за американските компании, като може да ги принуди да избират между предоставянето на достъп до най-чувствителните си технологии и достъпа до европейския пазар.
И накрая, задават се масивни субсидии за „Европейския облак“. ЕК предлага да инвестира 4-6 млрд. евро в облачна инфраструктура за съхранение и обработка на данни в Европа и за подкрепа на европейски доставчици на облачни услуги. Не е случайно, че се говори, че водещи френски и немски цифрови компании са разработили това предложение.
Европа трябва да преразгледа своята програма за дигитален суверенитет и вместо това да преследва по-голямо регулаторно сътрудничество със САЩ. Демонизирането на американските технологични компании възпрепятства усилията за справяне с най-голямото предизвикателство за двете страни по отношение на цифровата икономика: Китай. Китайският протекционизъм - който съчетава държавния и партиен контрол, и води до субсидии и кражба на интелектуална собственост в несравними мащаби - представлява екзистенциална заплаха за жизнената дигитална икономика. Например, Китай настоява за нов централно контролиран интернет, на който САЩ и ЕС се противопоставят.
Ако Европа упорства със своя подход, САЩ няма да имат друг избор освен да я третират като стратегическа заплаха. В близко бъдеще е трудно да си представим, че Америка ще успее да постигне значима търговска сделка с ЕС - приоритет и на двете страни в продължение на много години - докато Европа продължава с технонационалистическите ходове срещу САЩ. Европейците трябва да обърнат курса преди икономическите и геополитическите щети да станат необратими.
преди 4 години Той отговора си е много простичък. Когато си зададеш правилния въпрос ! Защо Европа няма шампиони в топ 50 ? Ами няма и да има с куп наредби и глупости няма как да стане. А в България е още по зле. В УК си правиш фирма онлайн през нощта и вземаш ддс номер до няколко часа излегнал се на кушетката ..... Това е невъзможно тук :) Всякакви наредби ти висят от всякъде ..... Сещам се за поне още 5 такива неща .... Тежка бюрокрация отвсякъде ..... и жив соц по лош от този преди 1989-та отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Интресно защо българин като плаща на българин през Гугъл да е "Но това би отклонило приходи от данъчната база в САЩ" Интресно защо САЩ ще облага Бълагари да плащат на български компании. Или Германци на Германски. Но Гугъл си прибира комисионна и тя се облага . Ирландия е позволила на Apple да плаща значително по-малко данъци от други предприятия в продължение на много години, което означава, че американският гигант е имал право да плаща ефективна данъчна ставка на корпоративния данък от 1% върху европейската си печалба през 2003 г., която е спаднала до 0,005% през 2014 г. Това чесна конкуренция ли му викат? Колко плащат местните компании? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Значи протекционизъм от страна на Европа към САЩ е доста лоша идея, но пък за сметка на това е напълно в реда на нещата САЩ да използва всякакви грозни номерца срещу Huawei, TikTok, WeChat или всичко, което е успешно, но е китайско. Колкото по-самостоятелна е Европа, толкова по-добре за нея. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Отдавна не бях чел по-манипулативна статия, обвързваща интересите на ЕС с тези на САЩ. Явно за хората отвъд океана е трудно да си представят, че ЕС може да държи различен курс от този, който му посочи САЩ. А и последният параграф ясно посочва заплахата - или с нас, или против нас. С подобни статии САЩ няма да спечелят дори и малкото заблудени на своя страна...Политиката на ЕС към дигитален суверенитет е правилна: - облагане на печалбите на технологичните гиганти на територията на страната, в която са генерирани- строга регулаторна рамка по отношение на събирането, съхраняването и обработката на лични и индустриални данни- строг скрийнинг на придобивания на високи технологии от чужди компании- политика за създаване и утвърждаване на национални шампиониЗа добро или лошо свърши времето, когато Европа играеше по свирката на САЩ...Поздрав отговор Сигнализирай за неуместен коментар