Правителствата не могат да плащат вечно на хората, за да не работят

Преквалифицирайте се и „намерете нещо ново“ беше бодряшкото послание от Белия дом към около 30 милиона безработни американци, които карат на обезщетения. Това не беше просто фалшив съвет. Това беше напомняне, че пазарите на труда са напът да влязат в нова фаза, и то не само в САЩ, пише за Financial Times Сара О’Конър.

Обществата излизат от блокажите и регулаторите не искат да плащат на милиони хора да стоят безделни за неопределено време. Икономистите започнаха да говорят за необходимостта от огромно преразпределение на работници от компании и сектори, които вече не са жизнеспособни към такива, които ще просперират в ерата на Covid-19. Но изпращането на хора в икономиката само с обещание за преквалификация сега е малко като да ги изложите на ураган с ваучер за чадър.   

Проблемът е най-остър в САЩ, където безработицата се изстреля, а обезщетенията за безработица (които обикновено са сравнително ниски) бяха надвишени от помощта от 600 долара седмично от федералното правителство. Приблизително две трети от американците, които останаха без работа в пандемията, сега получават повече от обезщетения, отколкото им се плащаше докато работеха, според икономисти от Чикагския университет. Доходът на една пета се е удвоил. Нивото на бедност всъщност изглежда е спаднало откакто кризата удари.

Когато си по-беден като работещ, отколкото като безработен, си наясно, че има нещо нередно в икономиката. Републиканците смятат, че обезщетенията са твърде високи. Те се противопоставят на удължаването на помощта от 600 долара, която изтича в края на юли, като казват, че тя елиминира стимулите за работа. Другата интерпретация е, че твърде много работни места в Америка плащат заплати, обричащи на бедност.

Настоящата система за обезщетения едва ли е оптимална, но драстичното намаляване на доходите на 30 милиона души би било болезнено не само за тях, но и за крехката американска икономика. Преоформена, но все още щедра, система от обезщетения може да помогне за справяне с проблема с ниските заплати в Америка. Вместо хората отново да приемат отчаяно некачествени работни места, приличните обезщетения за безработица биха могли да принудят работодателите да предлагат по-добри заплати и условия за примамване на кандидатите.

Както икономистите Дарън Аджемоглу и Робърт Шимър твърдят, по-добрата защита от безработица обикновено насърчава хората да кандидатстват за по-качествени работни места, а работодателите да ги създават. Отчаяните хора също така поемат рискове за здравето си, като например да ходят на работа, когато са болни, което не е това, от което се нуждае Америка на фона на борбата й да овладее пандемията.

Голяма част от Европа и Австралия са в по-добра позиция. Повечето правителства избегнаха американското ниво на безработица чрез създаване на схеми за отпуски. Но те започват да се притесняват, че тази подкрепа може да задържи възстановяването, като закрепости хората в „зомби работни места“ вместо да ги насърчава да преминат в развиващи се части на икономиката.

Подкрепата трябва да бъде оттеглена постепенно и едва когато икономиките започнат да се възстановяват, избягвайки евентуални сътресения. Сухият икономически език за „преразпределението“ на работниците също трябва да бъде смекчен с доза реалност. Реклама за две работни места в бар в Лондон през юли привлече 484 кандидатури. Няма нищо лошо в предлагането на помощ на работниците за преквалифициране и търсене на работа, както обеща британският финансов министър Риши Сунак. Но никакво полиране на автобиографии не може да преодолее недостига на работни места. Докато безработицата е висока всяко правителство трябва да се съсредоточи върху увеличаване на заетостта чрез макроикономически стимули и дори схеми за създаване на работни места.

Регулаторите трябва също да се опитат да подобрят трудовия живот в сектори, които се разрастват в резултат от пандемията. В търговията на дребно преминаването към онлайн пазаруване вероятно ще се ускори, след като повече хора свикнаха с него, особено докато рискът от инфекции се запазва. Това означава, че работните места в магазините - никога добре платени, но често социализиращи и харесвани - ще бъдат заменени от работни места в складове за дистрибуция и бусове за доставка. Подобна работа често е несигурна, без синдикална защита, електронно контролирана и подложена на сериозен натиск, дори в страни като Германия, където защитата на работниците като цяло е силна.

Правителствата изсипаха рога на изобилието върху онлайн търговците: като забраниха физическите магазини по време на блокирането, те принудиха много клиенти да се обърнат към Amazon и неговите конкуренти. Сега държавите трябва да отправят някои искания към сектора в замяна. Подобряването на работните места в складовете и тези по доставките ще изисква различни подходи в различните страни, но никога няма да има по-добра възможност за това.

Правителствата не могат да плащат вечно на хората, за да не работят. Но в момент на извънредна икономическа трансформация тяхната отговорност не е просто да подготвят хората за бъдещите работни места, а да подготвят работните места за хората.