Трябва да благодарим на Фед за това преобръщане на ситуацията, след като централната банка понижи на три пъти основната си лихва през миналата година. За първи път от близо 50 години насам 30-годишните ипотеки с фиксирани ставки паднаха под темпа на ръст на заплатите (за работниците и неръководния персонал) в края на 2019 г.
След години на скромни повишения на цените инвеститорите се оказаха имунизирани срещу риска от инфлация и все повече не желаят да плащат застрахователна премия, за да защитят своите портфейли. Дребните инвеститори странят от традиционните продукти за хеджиране на инфлацията - ДЦК (обвързани с нея), суровини и фондове за недвижими имоти, в полза на сектори с по-апетитна доходност. Институционалните инвеститори изглежда са се насочили в същата посока.
Евентуалното завръщане на инфлацията ще бъде разчетено от инвеститорите като предвестник за края на политиката на лесни пари, която задвижи настоящата икономическа експанзия. Когато инфлацията удари, ще има втурване към ДЦК (обвързани с нея) и реални активи. Това може бързо да затрудни ликвидността на тези малки пазари. Сънливите инвеститори, които не са успели да защитят портфейлите си от инфлация, ще бъдат хванати неподготвени.
Доходността на облигациите от инвестиционен клас вероятно ще се повиши, особено при по-дългите матуритети. Доходността на индекса Bloomberg Barclays Aggregate приключи миналата година на ниво от едва 2,3% при дюрация от 5,9 години. Да сравним това с 2007 г., когато доходността беше 4,4%, а дюрацията - 4,4 години. Днешният облигационен пазар предлага малко над половината от тази доходност, като същевременно изисква инвеститорите да приемат 1,5 години допълнителен риск за постигането й.
Междувременно плаващите ставки по обезпечените задължения по заеми - специализирани инвестиционни средства, които понесоха удар през 2019 г. - може би ще станат отново привлекателни, ако Фед се опита да ограничи инфлацията с повишаване на лихвите.
За да се случи това обаче, Фед ще трябва да промени курса. Това изглежда малко вероятно. Централната банка трябва да приключи прегледа си в началото на тази година относно това дали разполага с подходящи инструменти за поддържане здравето на американската икономика. Тя вече посочи, че е отворена за толериране на инфлация над сегашната цел от 2%.
Връщането на инфлацията над целта би могло да доведе до внезапен изблик на волатилност, от който ще има победители и губещи. Междувременно инвеститорите трябва да останат на пръсти. Обикновено най-големите заплахи са тези, за които консенсусът ни казва, че няма да се случат. По-добре подготвен е този портфейл, който е защитен от инфлационни рискове.