Депресиращ консенсус господства сред икономистите на последните годишни срещи на Американската икономическа асоциация: развитият свят а затънал в нисък растеж, слаба инфлация и нулеви лихви за години напред. Още по-лошото е, че няма единодушие защо се случва това, пише за Financial Times Мегън Грийн, старши сътрудник в Harvard Kennedy School.
Предлагането и търсенето на стоки и услуги са основни икономически понятия. Когато става въпрос за тълкуване на шоковете спрямо тях в реалния свят, нещата стават неясни. Някои икономисти обвиняват преобладаващите условия в индустриализирания свят за спадащото предлагане, а други - за слабото търсене.
Икономистите, които акцентират върху предлагането, твърдят, че търсенето в американската икономика е силно, движено от затегнатия трудов пазар. Има доказателства за това в САЩ, където безработицата спадна до 3,5 на сто. Коефициентът на заетост - мярка за сравняване на заетите с общото население в трудоспособна възраст, е на най-високото си ниво от дотком ерата за тези между 25 и 54 години.
Има само два начина за повишаване на потенциалния растеж: увеличаване на броя на работниците или подобряване на капацитета им за производство чрез технологичен напредък. Въпреки че безработицата е ниска, делът на работната сила в населението намалява. Следователно тежестта за вдигане на производителността и потенциалния растеж пада основно върху технологичните иновации. Трендът на растежа е слаб, казват икономистите от страната на предлагането, тъй като ниският ръст на производителността не позволява на компаниите да предложат достатъчно стоки и услуги.
Друга група икономисти обаче не е съгласна с този анализ на предлагането и обвинява икономическата среда за слабото търсене. Те поддържат теорията за дългосрочната стагнация, възкресена от бившия министър на финансите на САЩ Лорънс Съмърс. Дългосрочните тенденции в индустриализираните страни - като застаряващото население и нарастващото неравенство - доведоха до увеличаване на желаните спестявания над нивото на инвестициите. Това натиска лихвените проценти, като предоставя на централните банки по-малко пространство за понижаването им с цел насърчаване на потреблението и инвестициите.
Доказателствата за пресищането със спестявания и недостигът на търсене изобилстват. Ако пазарът на труда беше близо до пълна заетост и поддържаше потреблението, натискът върху заплатите би трябвало да нарасне. Ръстът в средната почасова ставка обаче остава под върховете от предишния икономически цикъл. Ако имаше търсене на нови инвестиции, нямаше да видим приток на спестявания към съществуващия капитал под формата на обратно изкупуване на акции и по-високи дивиденти.
И така, проблем с предлагането ли имаме, или с търсенето? Отговорът вероятно е и с двете. Липсата на търсене може да подтикне компаниите да намалят инвестициите, което би подкопало производителността и предлагането. Някои данни обаче сочат, че ефектът от страна на търсенето може да е по-силен. Когато има негативен шок на предлагането в икономиката, инфлацията трябва да се ускори. Вместо това индустриализираният свят е свидетел на слаба инфлация след финансовата криза.
Добрата новина е, че двете групи икономисти са склонни да се обединят около потенциалните решения. Те започват с гледната точка, че централните банки не могат да поемат целия товар, така че фискалните стимули също трябва да бъдат разгърнати. От страна на предлагането правителствата могат да подкрепят научноизследователската и развойната дейности и да подобрят образованието и обучението, за да стимулират ръста на производителността.
Публичните инвестиции също биха могли да стимулират съвкупното търсене чрез справяне с някои от структурните двигатели на дългосрочната стагнация. По-силното социално осигуряване може да намали склонността на хората да трупат спестявания. Не всички публични инвестиции трябва да издуват бюджетния дефицит. Например, по-прогресивното данъчно облагане може да смекчи нарастващото неравенство.
Задачата сега е правителствата, независимо дали вярват в аргументите от страната на предлагането или на тези от страната на търсенето, да приемат ролята, която трябва да играят. Другият вариант е да приемат консенсуса, че настоящата икономика не може да е по-добра и че рискът е малък.


Виц на деня - 18 декември
Мачовете по ТВ днес (18 декември)
Без ток във Варна на 18 декември 2025
Времето във Варна на 18 декември 2025
18 декември е определен за Международен ден на мигранта
Как китайският износ подкопава бъдещето на поколението Z в Азия
Изкуственият интелект захранва икономиката на Тръмп, но избирателите се тревожат
Ердоган моли Путин да си прибере С-400, за да спечели благоразположението на САЩ
Standard Chartered за AI рисковете
Какви мечки? Анкета на BofA показа растящ оптимизъм сред инвеститорите за 2026 г.
Автомобилите с най-добри аудио системи
Mercedes разкри подробности за китайския мотор в новия CLA
Как евтина тръба спестява сериозна сума от гориво
Главният дизайнер на Mercedes напуска
Нова технология разпознава пияните шофьори зад волана
Отиде си големият Боян Радев
Вандализъм в столичния квартал "Мотописта”: Над 20 коли осъмнаха с нарязани гуми
Стармър призова Абрамович да даде парите от Челси на Украйна
Белгия замразява депутатските заплати за 4 години
преди 5 години Липсата на тези неща са причина за слаб икономически растеж в България през последните 50 години:"Има само два начина за повишаване на потенциалния растеж: увеличаване на броя на работниците или подобряване на капацитета им за производство чрез технологичен напредък."Решението също присъства в статията:"централните банки не могат да поемат целия товар, така че фискалните стимули също трябва да бъдат разгърнати. От страна на предлагането правителствата могат да подкрепят научноизследователската и развойната дейности и да подобрят образованието и обучението, за да стимулират ръста на производителността."Бюджетният излишък е крайно време да започне да се връща там откъдето идва - към данъкоплатци, които инвестират в образование и технологии, и така повишават своята производителност и добавена стойност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години има свръх предлагане и свръх производство ... като задоволиш всичкото търсене е задоволено и сега се изнасилваме! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Проблем с мрънкането. Стегнете си компниите, намалете разходите, направете ги по-ефективни, тъй че да не зависят само от стимулите на централните банки. След това никоя криза няма да ви убие. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Нашият форумен гуро Иван Матев отдавна е казал, от къде идва проблемът - монетарните политики на централните банки, които в името на растежа помпат балон, след балон. Но рано или късно, на крилата на някой черен лебед, ще дойде и Видов ден! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Край с търсенето и предлагането! Умре Къна... Ще следваме новите хоризонти и новите сакрални думички планиране и регулиране... ;) :lol:... и само за протокола и като почит към древните мъдри римляни, да си спомним, че Всяко ново е добре забравено старо... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Имаме класическа олигополна икономика . Олигополите свиват предлагането и увеличават цените - съответно намалява разполагаемият доход отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 5 години Проблем има с предлагането.В САЩ.Щом Шеврон се държи на повърхността с кислородна маска - смятай!https://youtu.be/d0gNeJaqEH8Сланец в США загибается, а Россия наращивает поставки (Руслан Осташко)Сланца в САЩ се огъва, а Русия увеличава доставките... отговор Сигнализирай за неуместен коментар