Основните щатски индекси се повишиха леко, след като Федералният резерв съобщи, че вероятно няма да повишава лихвите през 2020 г., като неутрализира страха на инвеститорите от повторение на грешката от миналата година с преждевременното затягане на паричната политика, предава CNBC.
Индексът на сините чипове Dow Jones Industrial Average прибави 29,58 пункта към стойността си и приключи търговията на ниво от 27 911, 30 пункта. Широкият измерител S&P 500 се повиши с 0,3% до ниво от 3141,63 пункта, а технологичният показател Nasdaq Composite напредна с 0,4% до ниво от 8654,05.
Фед запази непроменени лихвените си проценти в сряда след три последователни понижения. Централната банка даде знак също така, че не очаква промени в политиката през 2020 г.
На облигационните пазари доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа намалява до 1,781%, а тази по 2-годишните облигации се понижава до 1,611%.
Гуверньорът на Федералния резерв Джером Пауъл заяви на пресконференция, че централната банка ще трябва да види трайно повишаване на инфлацията, преди отново да увеличи лихвите. Фед сви лихвените проценти няколко пъти тази година, след като ги вдигна до твърде високи нива в края на 2018 г. Ходът забави икономиката и доведе до спад на цената на акциите.
„За да повишим лихвите, предпочитам да видя инфлация, която е трайна и значителна“, заяви Пауъл по време на пресконференция във Вашингтон. „Значителен ръст на инфлацията, който също така е траен, преди повишаване на лихвите в отговор на притесненията за инфлацията: Това е моята гледна точка“, допълни гуверньорът на Фед.
United Technologies и Disney подкрепиха Dow, след като книжата им поскъпнаха най-малко с по 1%. Apple също допринесе за ръста с повишаване на цената на акциите с 0,9%. Home Depot беше най-големият губещ в Dow със спад от 1,8% след публикуването на разочароващи прогнози за ръста на продажбите. Технологичният сектор се представи най-добре в S&P 500 с ръст от 0,7% наред със суровинния и индустриалния сектор.
Решението на Фед от днес беше взето след оповестяването на силни данни за икономиката през последно време. Работните места в САЩ нараснаха с 266 хил. през ноември, като надминаха с лекота очакванията на Dow Jones са ръст със 187 хил. Цените на потребителските стоки са се увеличили с 0,3% миналия месец, надминавайки очакванията на анкетирани от Ройтерс икономисти за скок с 0,2%.
Wall Street наблюдава и събитията на търговския фронт, откъдето все още няма ясен сигнал, че САЩ и Китай ще постигнат търговско споразумение, което да спре или да понижи настоящите мита. САЩ трябва да наложат нови мита върху китайски стоки до неделя.
Wall Street Journal съобщи вчера, че САЩ планират да отложат влизането в сила на налозите, тъй като представители на Вашингтон и Пекин опитват да постигнат споразумение. Също вчера обаче съветникът по икономическите въпроси на Белия дом Лари Кудлоу заяви, че крайният срок от 15 декември все още е „на масата“.
На валутните пазари доларовият индекс, който следи представянето на щатските пари спрямо кошница от шест основни валути, се понижава с 0,28% до ниво от 97,14 пункта. Еврото поскъпва минимално с 0,03% до 1,1131 долара, а паундът добавя 0,02% до 1,3195%. Спрямо йената щатските пари поевтиняват леко с 0,01% до 108,53 йени за долар.
На стоковите пазари цената на петрола се понижи с около 1% след изненадващия ръст на запасите на американски суров петрол. Инвеститорите са в очакване и на новите мита на Вашингтон върху китайски стоки, които трябва да влязат в сила в неделя.
Фючърсите върху международния бенчмарк Брент, добиван в Северно море, поевтиняха с 62 цента до 63,72 долара за барел. Контрактите върху американския лек суров петрол WTI отписаха 48 цента от стойността си до 58,76 долара за барел.
Американските фючърси върху златото прибавиха 0,93% до 1482 долара за тройунция.
преди 4 години Всъщност, откриват ни признанието, че монетарните инструменти вече не работят. Като разбрали това, щатските индекси се изстреляли нагоре. Предстои финансова оргия, след която всички ще заспят уморени. Това е така прилежно пророкуваната следваща криза за следващата година. Все се чудех каква ще бъде причината за нея, но сега разбрах. При кризата от 2008 г. имаше явни индикации с балона с дефолтните суапове. Сега няма нищо. А те - решили да гледат сеир, защото с нищо не могат да го предотвратят смъртта на фиатните пари. Според мен това няма да е поредната криза, а последната, след която основно ще бъде преосмислена финансовата система. Нищо чудно да бъде въведена някаква парична котва, да бъде въведен стандарт - най-вероятно златен или полузлатен. Сега идва на място и логиката на повсеместното запасяване на банките и държавите със злато. Към това можем да прибавим и изолационистките политики, които излизат все по-ярко на преден план. Светът стана тесен за напечатаните пари и сътворените дългове - освен да ги карат с денкове на Луната. Всеки започва да се спасява поединично в очакване на идващите интересни времена. отговор Сигнализирай за неуместен коментар