Най-голямото предизвикателство, с което САЩ се сблъскват днес, е да се състезават срещу държава и икономика - Китай, с които те са по-обвързани от всякога. Нарастващ хор във Вашингтон твърди, че би било по-добре за САЩ да изоставят изцяло връзката с Китай. Макар наскоро вицепрезидентът Майк Пенс да заяви, че подобно разкачване не е официална политика, що се отнася до Китай администрацията изглежда е възприела подход на ограничаване на отношенията, там където те изглеждат рисковани, пишат за Bloomberg Скот Кенеди и Джуд Бланшет.
Независимо дали е търсе, или не, този подход подтиква САЩ и Китай към необмислен разлом без много оценки на произтичащите разходи или ясно разбиране за това какво би представлявало успех. Такъв изход би оставил САЩ по-скоро по-бедни и по-слаби, отколкото да засили националната им сигурност. Америка отчаяно се нуждае от по-интелигентна рамка, която да ръководи политиката спрямо Китай.
Разкачването може на пръв поглед да изглежда привлекателно, но е изградено върху три мита. Първо, САЩ и Китай не са свързани като щепсел и контакт, където единствените два варианта са пълна интеграция или абсолютна икономическа самодостатъчност. Всъщност връзките се разпадат в широк спектър. Нивото на интеграция варира драстично между различните сектори на икономическите и финансовите взаимоотношения.
Второ, привържениците на отделянето по някакъв начин смятат, че правителството на САЩ може да контролира процеса, докато всички останали играят пасивна роля. В действителност, макар Вашингтон да може да въведе ограничения и възпиращи фактори за интеграцията, компаниите и другите правителства, включително китайското, все още определят какво всъщност се случва.
Когато американският президент Доналд Тръмп туитна, че „на нашите страхотни американски компании е наредено незабавно да започнат да търсят алтернатива на Китай“, бизнес ръководителите го игнорираха и продължиха бизнеса си. Някои от тях преместиха част от продукцията, предназначена за глобалните пазари, извън Китай, но едновременно с това увеличиха инвестициите, насочени към неговия пазар. Въпреки новия контрол на износа много американски компании все още продават микрочипове на китайския телекомуникационен гигант Huawei чрез своите задгранични филиали.
Междувременно Китай ухажва други държави, като предлага по-голям, макар и селективен, достъп до пазара, като същевременно поставя нови бариери за американските компании и утроява усилията си за постигане на технологична независимост. Едностранният американски опит за отделяне може напълно възможно да остави изолирани САЩ, а не Китай.