Корпоративният дълг в САЩ събужда опасения за рецесия

Много високите и нарастващи нива на корпоративния дълг в големите икономики притесняват централните банки и регулаторите от няколко години, но досега имаше малко желание за предприемане на директни мерки за намаляване на свързаните с тях финансови рискове, пише Гавин Дейвис за Financial Times.

Миналата седмица обаче МВФ отправи силно предупреждение, че са необходими спешни действия, за да се предотврати опасността от финансов колапс в корпоративния сектор, който потенциално може да се разпространи в банковия сектор и в сенчестия му събрат. Регулаторите и инвеститорите трябва да обърнат голямо внимание.

Сред трите най-големи икономики, твърди МВФ, еврозоната понастоящем е най-малко изложена на риск от сериозен срив в корпоративния си сектор, до голяма степен защото е решила някои от проблемите с прекомерния дълг след кризата с еврото през 2012 г. В Китай тези проблеми биха се изострили при рецесия, но регулаторната реакция вече е в ход.

Така фокусът се измества към САЩ, където корпоративният дълг продължава да нараства изключително бързо и може да бъде стимулиран допълнително от последните намаления на лихвите от Федералния резерв.

Аз заявих през март, че този проблем все още не е опасен, но това вероятно бе твърде самодоволно.

Въпреки че съотношението на корпоративния дълг към приходите в САЩ вече беше близо до исторически върхове, други аспекти на счетоводните баланси на компаниите и финансовите им потоци бяха в много по-добра форма. Маржовете на печалбата бяха все още сравнително стабилни, нетният финансов баланс на корпоративния сектор беше на излишък, съотношението лихви към приходи беше ниско, а коефициентът дълг/собствен капитал беше здравословен.

Основната причина за безпокойство беше разпределението на дълга в рамките на корпоративния сектор, особено растежът на пазарa на лостови заеми (към задлъжнели компании или такива с лоша кредитна история), който е в размер на 1 трлн. долара

През последните шест месеца състоянието на американските корпоративни финанси стана по-тревожно. Както и в други големи икономики, маржовете на печалба попаднаха под нарастващ натиск, тъй като разходите за заплати на производителите нарастват по-бързо от продажните цени за потребителите. Връзката между намаляващата безработица и нарастващата инфлация от Кривата на Филипс работи добре в сектора на заплатите, но изобщо не в сектора на цените.

Забавянето на растежа на печалбите бе придружено от по-агресивно корпоративно финансово поведение, докато реалните капиталови инвестиции с цел разширяване на производствения капацитет бяха съкратени. Според доклада за стабилност на МВФ обратното изкупуване на акции, дивидентите и дейностите по сливания и придобивания - финансирани от лостови заеми и високодоходни облигации - са се увеличили през 2019 г. Тези дейности се разпространиха към малките и средни фирми, за които МВФ казва, че са особено уязвими по отношение на печалбата.

Взети изолирано от други икономически шокове, подобни корпоративни финансови слабости е малко вероятно да предизвикат рецесия, но със сигурност биха могли да изострят ефектите от други съкращаващи икономиката сътресения. Точно това се случи през 2008 г., когато шок от средна големина на пазара на ипотечни кредити предизвика огромен спад в икономическата активност. Влиянието на търговските спорове върху бизнес доверието, което се срива през последните месеци, е най-очевидната настояща заплаха.

Федералният резерв и други американски регулатори доста късно признаха тези рискове. За щастие има някои признаци, че сега се подготвят за действие.

В реч от 25 септември членът на борда на Фед Лаел Брейнърд заяви, че финансовите уязвимости в корпоративния сектор се увеличават значително и изрично спомена, че централната банка ще реши дали да активира своя антицикличен капиталов буфер през ноември.

Този механизъм позволява на Фед да изисква от най-големите банки в страната да увеличават капиталовите буфери за времето, когато възникне икономически стрес.

След забележките на Брейнърд би било изненадващо, ако годишното гласуване на Фед за буфера през ноември не успее да наложи по-високи капиталови такси за големите банки. Това би било стъпка в правилната посока, но ще остави потенциалните проблеми в регионалните банки и банковия сектор в сянка до голяма степен нерешени.

Фед трябва да прояви повече спешност в тези области, преди да е станало твърде късно.