Малката климатична революция на американския гражданин

Калифорнийският климатолог Питър Калмъс не се качва на самолет след ужасно пътуване през 2012 г., когато твърди, че се е почувствал зле физически. Той има усещането, че "краде" бъдещето на децата си. Заклева се никога повече да не го прави.

В САЩ президентът Доналд Тръмп не крие презрението си към науката за климата, но това не пречи на обикновените американци да водят собствената си мини-революция за климата и сами да свиват въглеродния си отпечатък.

Като постдокторант, Калмъс започва да осъзнава влошаването на климата, топенето на ледовете и затоплянето на планетата. 

"Разтърсвах всички, пишех постоянно във Facebook, но с това постигах кой знае какво", разказва той пред АФП от дома си в предградията на Лос Анджелис. "И тогава си казах, че може би трябва да направя така ,че действията да съответстват на убежденията ми", добавя Калмъс.

Той изчислява собствените си емисии на парникови газове. Открива е, че потреблението на електричество не представлява нищо в сравнение с пътуванията му със самолет.

"Затова започнах да пътувам по-малко. В продължение на един месец опитах и вегетарианството, и ми хареса", обяснява той. Всичко това, без да има усещането, че жертва качеството си на живот.

Тарек Масарани, рециклиращият

Други американци са по-крайни, като Тарек Масарани, активист, който изнася лекции в два университета във Вашингтон.

От две години той няма жилище (преди това живее в общност в Такома парк, в предградията). Освободил се е от 90 на сто от цялата си предишна собственост и се придвижва почти винаги с велосипед, включително през свирепата в тази част на САЩ зима.

Разбира се, той вече не купува нови продукти, предпочита рециклираните.

"И удължавам живота на вещите си отвъд това, което повечето хора приемат", казва 40-годишният Тарек.

Храната си той събира буквално от кофите за боклук, откъдето вади остатъци от менютата на конференциите, в които участва.

"Не купувам продукти от животински произход, не искам да създавам търсене", казва той. Но когато този веган види останки от месо на някоя маса или в боклукчийска кофа, той ги взима. "Смятам за ужасно, че се убиват животни, за да свършат в кофите за боклук".

Той осъзнава, че неговият начин на живот зависи от "обществото на прекомерната консумация", в което живее. Но, казва той, ако хората бяха ограничили консумацията си за по-малко от десетилетия насам "нямаше да се стигне до тук".

Елизабет Хоган, вятърна и слънчева енергия

Спектърът на поведение във вашингтонските предградия е широк, както показва животът на Елизабет Хоган, която е избрала по-плавен път за намаляване на въглеродния си отпечатък.

Тя е консултантка за неправителствени организации за опазване на околната среда, специалистка по замърсяването на океаните с пластмаса.

Това лято тя и съпругът ѝ успяват да инсталират слънчеви панели на покрива на дома си - с което задоволяват 80 на сто от енергийните си нужди. Останалите 20% се покриват от вятърни турбини, чрез техния доставчик на електричество, срещу допълнителна такса.

"Целите ни кариери и живот се въртят около планетата, но не съм перфектна", казва Елизабет. Тя продължава да използва стария си автомобил и да пътува със самолет по работа.

Обожава сиренето и следователно е само вегетарианка, а не веганка, но поне млечните ѝ продукти произлизат от местна ферма, която доставя стоката в стъклени бутилки за многократна употреба.

С какво помагат тези малки стъпки, на фона на водената от американското правителство политика на отстъпление в опазването на околната среда?

"Ако всички са се събудили, това е защото преди година или две имаше истинска революция в общественото съзнание", казва Калмъс, който е издал и книга, разказваща за неговия опит.

Революцията се предава от човек на човек, добавя той, когато хората обясняват на други как са променили собственото си поведение.

"Когато им казваме, че има нужда от спешни мерки, нашите думи наистина съответстват на делата ни".

/БТА/