Икономиката няма как да спаси Тръмп

Съжалявам, Доналд, но в Америка няма изгледи за икономически бум, който да те спаси, пише Пол Кругман* за New York Times.

Въпреки че има приблизително 100 000 медийни профили на ентусиазирани привърженици със "сини якички" на Доналд Тръмп, реалността е, че той е изключително непопулярен. Публикуван неотдавна анализ на института Пев сочи, че само един друг президент в съвременната история на САЩ е имал толкова нисък рейтинг на одобрение след две години на поста.

От друга страна именно президентът Роналд Рейгън бе преизбран с голяма победа. Така че някои ентусиазирани поддръжници на Тръмп внушават, че техният любимец може да повтори този подвиг. Така ли е наистина?

Не, той не може. И си струва да разберем защо, както за да оценим сегашните политическите перспективи, така и за да развенчаем митовете за Рейгън, които все още са в изобилие в консервативните среди в САЩ.

Нека поговорим първо за историята на Рейгън.

Той наистина бе непопулярен през януари 1983 г., главно заради икономическата ситуация. Въпреки огромното понижаване на данъците през 1981 г. и рязкото увеличаване на военните разходи безработицата надхвърляше 10%.

Макар мнозина избиратели да хвърлиха върху Рейгън вината за това икономическо бедствие, истината беше, че то нямаше кой знае колко общо с неговата политика; тази ситуация бе последица от опитите на Федералния резерв (Фед) да обуздае инфлацията, които изстреляха лихвите до 19%.

До средата на 1982 г. обаче Фед промени курса, понижавайки рязко лихвите. Това в крайна сметка наду огромен жилищен балон, който на свой ред задвижи бързо възстановяване на икономиката.

Подобно на спада преди това, този бум нямаше кой знае колко общо с политиките на Рейгън, но така или иначе избирателите приписаха заслугата за това на президента. Безработицата все още беше доста висока през ноември 1984 г. - над 7% - но това, което има значение на избори, е дали нещата се подобряват или влошават и колко добри са в абсолютни измерения. А през 1983-84 г. безработицата намаля бързо и затова Рейгън удържа голяма победа.

Как се връзва тази история с перспективите пред Тръмп сега?

Най-важното е, че докато Рейгън бе непопулярен заради слабата икономика, то Тръмп е непопулярен въпреки силната икономика. И тръгва от много по-лоша изходна позиция.

При това няма шанс за "сутрин в Америка" - икономически бум - през следващите две години.

Една от причините е, че през 1983-84 г. американската икономика можеше да расте много бързо, поемайки огромния неизползван потенциал, който се бе натрупал по време на рецесията от 1979 до 1982 година. Точно сега, когато безработицата е под 4%, не е ясно дали изобщо съществува какъвто и да било неизползван икономически потенциал. Дори да има такъв, той със сигурност не е достатъчен, за да позволи реалните доходи на населението да се вдигнат с над 7%, както стана преди изборите през 1984 година.

Освен това жилищният бум, задвижен от силното понижаване на лихвените проценти, бе от централно значение за бързия икономически растеж през третата и четвъртата година на Рейгън на поста (Не, не всичко опираше до чудодейните ефекти от понижаването на данъците).

Фед днес не може, и то в буквалния смисъл, да осигури типа импулс, който даде по времето на Рейгън, когато понижи лихвените проценти от двуцифрени до едноцифрени равнища, тъй като те вече са доста ниски. И при условие че цените на жилищата изглеждат достатъчно високи, е трудно да си представим, че предстои голям скок.

Има ли други начини икономиката да спаси Тръмп? Какво да кажем за понижаването на данъците през 2017 година, за което президентът каза, че ще бъде "ракетно гориво" за икономиката?

Добре, като увеличи бюджетния дефицит, това понижаване на данъците вероятно е дало на икономиката известен стимул, ускорявайки временно растежа. Този ефект обаче вече изчезва и икономиката щеше да се забавя дори без допълнителната спънка, създадена от блокирането на федералната администрация от Тръмп. Това не означава непременно, че скоро ще имаме рецесия, но почти сигурно може да очакваме в най-добрия случай растеж, който няма да е впечатляващ.

Не бяха ли обаче данъчните съкращения замислени да ускорят икономическия растеж в дългосрочен план, като повишат бизнес инвестициите? Да, случаят бе такъв, но това обещание не се изпълнява. Корпорациите получиха големи данъчни облекчения, но те използваха парите най-вече, за да изплатят дивиденти и да купят обратно акции, а не за инвестиции. И дори скромното увеличаване на бизнес инвестициите през 2018 г. изглежда бе задвижено от по-високите цени на петрола, а не от намаляването на данъците.

Така че Доналд Тръмп не е Роналд Рейгън.

Всъщност дори Роналд Рейгън не е Роналд Рейгън. Въпреки че легендата на десницата описва неговото президентско управление като доказателство за магическата сила на понижаването на данъците, в действителност икономиката се справяше до известна степен по-добре при Бил Клинтън, който повиши данъците (Въпреки че, за да бъдем честни, почти всички републиканци изглежда успяха да заличат този факт от паметта си).

По-голямата част от политическите успехи на Роналд Рейгън бяха отражение не на фундаментално икономическо постижение, а на добър късмет заради точния момент в бизнес цикъл. А Тръмп почти сигурно няма да има подобен късмет.

Добавете тази липса на силен икономически подем през следващите две години към изключителната непопулярност на Тръмп сега и неговите шансове за преизбиране, ако той изобщо изкара първия си мандат докрай, не изглеждат особено добри. А това пък повдига въпроса какво ще направи Тръмп и неговата партия, ако загубата им изглежда сигурна.

Не знам отговора на този въпрос, но ако вие не сте уплашени в какви словесни изблици може да изпадне един притиснат в ъгъла Тръмп, то просто не обръщате внимание.

Ясно е обаче, че Тръмп и неговите съюзници са в дълбока дупка точна сега и икономиката няма да ги извади от нея.

* Автор на New York Times от 2000 година, Пол Кругман е професор в Центъра за следдипломна квалификация към Градския университет на Ню Йорк. Той спечели Нобеловата награда за икономика през 2008 г. за своите трудове за международната търговия и икономическата география.

/БТА/