Ще бъде ли 2019 годината на политическите промени в САЩ?

През последните месеци на 2018 станахме свидетели как демократите успяха да получат мнозинство в Камарата на представителите, а републиканците задържаха контрола си над Сената; видяхме серия от разкрития за ролята на Кремъл в изборите през 2016 г; как икономиката май започва да се препъва; чухме и сигнали от много претенденти от Демократическата партия, че обмислят да се кандидатират за Белия дом през 2020 г. Това са все предвестници, че 2019-а ще бъде непредсказуема и повратна, каквато бе и 2018-а.

Ето какво трябва да следим внимателно през идната година и какво да игнорираме, обобщава агенция Ройтерс, цитирана от БТА:

Импийчмънт и новия Конгрес

Импийчмънт на Доналд Тръмп е възможен, но отстраняването му от длъжност е много слабо вероятно. Това е така заради същността на самата процедура. Според конституцията на САЩ, Камарата на представителите може да вземе решение за отстраняване на президента с просто мнозинство. При положение, че мнозина от демократическото мнозинство в Камарата са отворени към тази идея, импийчмънтът е реалистичен сценарий.

Импийчмънт в Камарата обаче не води до произнасяне на присъда срещу президента и до отстраняването му от длъжност, а до един вид отсъждане в Сената, където е необходимо мнозинство от две трети за отстраняването му. А за да бъде „осъден“ президентът, ще трябва двадесет сенатори републиканци и всички демократи да гласуват в подкрепа.

Републиканската подкрепа за него в Сената остава силна и е малко вероятно специалният прокурор Робърт Мълър да открие нещо, което да накара повече от една трета от сенаторите републиканци, много от които са от щати, в които Тръмп е все още популярен, да гласуват за отстраняването му от длъжност.

И тъй като отстраняването му е така слабо вероятно, Камарата няма да постигне почти нищо, ако гласува за импийчмънт на Тръмп. Това може да има дори обратен ефект, ако Тръмп спечели лесно в Сената. Така че ще има много приказки за импийчмънт през 2019-а, но стига да е в добро здраве, очакванията са той да изкара още една година като президент.

Изборите през 2020 г.

След поражението на Хилари Клинтън през 2016 г. броят на демократите, чийто имена се въртят като потенциални кандидати за Белия дом през 2020 г., постоянно расте. Сред тях са ветерани от предишни президентски кампании като Джон Кери, Джо Байдън, Бърни Сандърс, а може би дори и отново Хилари Клинтън; бивши и настоящи губернатори като Джон Хикънлупър от Колорадо и Гевин Нюсъм от Калифорния; сенатори като Кори Букър от Ню Джърси и Ейми Клоубъшар от Минесота и редица други.

Понякога изглежда по-лесно да се изредят видните демократи, които не обмислят да се кандидатират, отколкото да се посочат всички онези, които обмислят. През 2019 г. този списък ще се свие. Лесно е да пуснеш пробен балон с името си две години преди изборите, но е много по-трудно да изградиш организация и да събереш такива пари, каквито ще са необходими за кандидатура, която да бъде възприета сериозно по-нататък в кампанията.

2019-а ще бъде година на предварителни игрички и схватки, които ще отсеят полето на кандидатите. Това неизбежно ще означава, че единството, характерно за демократите през 2018-а, ще отстъпи място на разделения, в процеса на които активисти, донори и поддръжници ще се групират зад различните първични кандидати. Въпреки това, макар да е слабо вероятно демократите да излъчат един силен фаворит до края на следващата година, може да очакваме, че ще се оформи една група от 12 до 18 перспективни кандидатури. Това е все още твърде обширен списък, но е все пак далече от 20-30-те имена, които умуват дали да влязат в надпреварата сега.

Що се отнася до Републиканската партия, нейната президентска политика през 2019-а ще изглежда много по-различно. Скандалите около Тръмп ще го направят по-слабо привлекателен кандидат за 2020-а, но макар слуховете за евентуални опоненти на президента в първичните избори да се носят упорито, крайно невероятно е друг републиканец да спечели партийната номинация.

Икономиката

Състоянието на американската икономика може да има огромен ефект върху политиката на САЩ през 2019 г. и 2020 г. Сравнително силната икономическа конюнктура спаси Републиканската партия, която загуби контрола си върху Камарата на междинните избори, от още по-катастрофални загуби през 2018-а. Ако икономиката остане в добро състояние или отбележи ръст през 2019, малко вероятно е Републиканската партия да се обърне срещу Тръмп. Един тежък икономически обрат обаче може да се окаже бедствен не само за американците, но и за президента.

Ако свидетелствата, говорещи за прегрешения на Тръмп по теми като Русия, продължат да бъдат твърде значителни, за да бъдат лесно игнорирани, републиканците в Конгреса, включително и някои в Сената, могат да стигнат до извода, че президентът е бреме за тяхната партия и има слаби аргументи в негова защита. Една пропадаща икономика може да отвори вратата за процедура по импийчмънт в Сената или за републикански опоненти срещу Тръмп в първичните избори.

Но като признаваме, че отстраняването на Тръмп чрез импийчмънт не е на близкия хоризонт и че нещата около президентската кампания през 2020 г. са силно променливи, и като отчитаме потенциалната роля на една нестабилна икономическа картина и на една окрилена Камара на представителите, можем да очакваме най-сериозни политически промени в предстоящата година.

(БТА)