Търговската война - завръщането на един забравен призрак

"Ако някой ни изпрати подарък, трябва да върнем жеста. Това повелява етикетът"

Търговските партньори на САЩ реагираха с бурно недоволство на политиката на Вашингтон, заричайки се да предприемат равностойни по сила ответни мерки въпреки честите опити конфликтът да бъде разрешен по дипломатически път. Особено остро възмущение дойде от традиционните американски съюзници Канада и ЕС.

Отава обяви реципрочни ответни мита за 16,6 млрд. долара върху 299 американски стоки, включително стомана, алуминий, уиски, свещи и спални чували. Мексико наложи мита върху американски продукти за 3 млрд. долара, а ответните мерки на ЕС влязоха в сила на 22 юни и засегнаха американски внос също за близо 3 млрд. долара, включително емблематични стоки като бърбъна, дънките Levi's и мотоциклетите Harley Davidson.

Макар и без да прекратява търсенето на дипломатическо решение и периодичното обявяване на отделни мерки за отваряне на пазара си, Китай заяви твърдо, че "няма да се подаде на изнудване" и заплаши с реципрочни действия.

"Ако някой ни изпрати подарък, трябва да върнем жеста. Това повелява етикетът", каза високопоставен китайски представител. Първоначално бяха обявени китайски мита за 50 млрд. долара, съответстващи на американските, а след това - за още 60 млрд. долара. Според бизнес организации освен това американски компании съобщават, че китайските регулатори пречат на дейността им с по-бавни митнически процедури и засилени екологични и други проверки.

Арсеналът на Пекин обаче е ограничен - вносът му в САЩ, уязвим за американските санкции, е в пъти по-голям от американския внос за китайския пазар. Икономиката му пък е натоварена с вътрешни структурни проблеми като натрупването на корпоративни задължения. Освен това тя и е по-уязвима от американската, която в момента преживява разцвет, необясним от гледна точка на икономическите теории.

Земята не спира да се върти

Протекционизмът на Тръмп все пак даде плодове, макар и в нежелана от него посока. Въпреки обещанията му да сключи "изгодни двустранни търговски споразумения" в полза на американските производители и заетостта, през последната година светът категорично изрази предпочитанията си към многостранния подход. Япония и ЕС, съответно третата и четвъртата по големина икономики в света, сключиха споразумение за свободна търговия.

Въпреки мъчителните преговори САЩ, Канада и Мексико предоговориха Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА), което вече се нарича Споразумение за свободна търговия САЩ-Мексико-Канада (ЮСМКА - USMCA), запазвайки тристранния му формат.

Въпреки конфликтните си позиции по редица геополитически въпроси Китай и Япония се сближават. Транстихоокеанското партньорство (ТТП), споразумението за свободна търговия в Азиатско-тихоокеанския регион, от което Тръмп се отказа още в първите дни на мандата си, предстои да влезе в сила на 30 декември. Напредва и работата по Регионалното всеобхватно икономическо споразумение (Regional Comprehensive Economic Partnership, RCEP), където основна тежест има Китай.

Глобални организации, нобелови лауреати, браншови организации и лобистки групи в един глас предупреждават, че търговската конфронтация ще забави растежа, както на световната, така и на американската икономика. Все още е рано да се определи в точни цифри влиянието на търговската война, но през октомври Международният валутен фонд понижи прогнозата си за световния растеж за първи път от над две години, посочвайки като причина търговската война. Световната търговска организация също преразгледа към спад очакванията си за растежа на търговията от 4,4 на сто до 3,9 на сто за 2019 година.

Според Bank of England глобална търговска война, при която всеки вдига митата за всички останали с около 10 процентни пункта, би забавила растежа на световния БВП с около 2,5 на сто за три години - сериозна икономическа загуба като се има предвид обема на световната икономика от 90 трлн. долара. Според основателя на китайския онлайн гигант Alibaba Джак Ма обаче противопостяването може да продължи и 20 години.

Отделни компании в редица страни вече усещат последиците. Сред тях е най-големият американски производител на пирони Mid-ContinentаNail, който е принуден да съкращава стотици работници и се изправи на ръба на фалита заради по-високите цени на стоманената тел, която внася от Мексико. Компанията кандидатства за изключение от митата на Тръмп за стоманата, но пет месеца по-късно все още не е получила отговор.

Най-важният въпрос обаче е какви ще бъдат последиците за потребителите.

Те ще бъдат основните потърпевши, тъй като компаниите ще бъдат принудени да вдигнат цените заради оскъпяването на вноса и затрудненията пред износа, посочват експерти на американската компания за управление на активи AllianceBernstein. За подобна опасност вече предупредиха редица известни американски фирми, включително Walmart, Coca-Cola и General Motors. Отговорът е ключов за Тръмп, който вече шие знамената за кампанията си в президентските избори през 2020 година. Отново в Китай.

/БТА/