Финансовата криза в Турция повлече надолу и щатските индекси

Щатските индекси приключват сесията в петък със спадове на фона на геополитическото напрежение, което тласна турската лира до рекордно ниско ниво спрямо долара и разтърси инвеститорите, предава CNBC.

Бенчмаркът на сините чипове Dow Jones отписа 196 пункта до ниво от 25313,14 пункта, а книжата на Intel поевтиняха. Dow изтри печалбата си от началото на август и записа трета поредна губеща сесия.

Широкият измерител S&P 500 също отбеляза спад от 0,71% до ниво от 2833,28 пункта, а финансовият сектор се представи най-зле. Технологичният измерител Nasdaq Composite на свой ред се придвижи надолу с понижение от 0,67% до ниво от 7839,11 пункта. Борса

Книжата на банките поведоха спадовете в САЩ, като Bank of America, Goldman Sachs и Morgan Stanley загубиха над 1% от стойността си. Технологичните акции също поевтиняха, като Facebook, Alphabet и Amazon се озоваха на червена територия.

„Това е класическа, инстинктивна реакция на пазара. Цената на акциите пада, докато...облигациите получават тласък“, казва Куинси Косби, главен пазарен стратег в Prudential Financial.

„Валутните проблеми на нововъзникващите пазари, в Турция, не са нещо ново. Просто са изострени“, допълва тя. Според Косби централните банки в света може да предприемат действия, за да предотвратят влошаването на ситуацията.

„Исторически централните банки се задействат, за да успокоят тези ситуации. Целта им е да сведат до минимум съпътстващите щети“, отбелязва тя.

За кратко курсът на лирата спрямо американския долар намаля с 20%, след като президентът Доналд Тръмп разреши удвояване на митата върху металите за Турция.

Коментарът на Тръмп дойде, след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган поиска от гражданите „да обменят еврото, доларите и златото, които държат под възглавницата си, в лири“ и отбеляза, че това е „вътрешна и национална борба“.

Книжата на турските компании също поевтиняха в петък, като iShares MSCI Turkey ETF загуби 15% от стойността си. ETF-ът вече беше записал спад от 42,3% от началото на годината преди загубите в петък.

Спадовете идват, след като турска делегация се завърна от Вашингтон без явен напредък по въпроса за задържането на американския пастор Андрю Брънсън, който беше задържан в Турция през 2016 г. Турските власти го обвиняват, че е подкрепил неуспешния опит за преврат по-рано същата година.

Миналия месец Тръмп заплаши да наложи „големи санкции“ на Турция, ако Брънсън не бъде освободен.

Турската лира спада по редица причини, най-вече заради отказа на централната банка да увеличи лихвените проценти, за да ѝ окаже подкрепа, както и заради скорошното увеличаване на американските санкции“, посочва Алек Йънг от FTSE Russell. „Слабата валута разпалва инфлацията и оскъпява за Турция изплащането на нейния голям дълг, деноминиран в чуждестранна валута“, допълва той.

Геополитическите притеснения идват на фона на търговската война между САЩ и Китай. Тази седмица правителствата на двете страни обявиха, че е възможно да си наложат взаимни мита върху допълнителни стоки на стойност 16 млрд. долара.

Европейските борси също завършиха петъчната търговия със сериозен спад заради сътресенията в Турция. Бенчмаркът Stoxx 600 се понижи с 1,1%, германският Dax отписа близо 2% от стойността си, а френският CAC 40 намаля с 1,63%.

В макроикономически план индексът на потребителските цени в САЩ е постигнал ръст от 0,2% миналия месец, съобщи министерството на труда в петък. Базисният индекс, който изключва ефектите на цените на хранителните стоки и енергията, отбеляза годишен ръст от 2,4% през юли, което е най-високото му равнище от септември 2008 г.

Днешните спадове идват ден, след като Nasdaq постигна най-дългата си печеливша серия от близо една година насам, стимулиран от силната търговия в технологичния сектор, включително на акциите на Amazon и Apple.

Книжата на Intel поевтиняха с 2,5%, след като Goldman Sachs понижи рейтинга на производителя на чипове заради проблеми с производството.

На облигационните пазари доходността по 10-годишните и по 30-годишните американски държавни ценни книжа намаля до ниво от съответно 2,87% и 3,03%. В същото време доходността по 10-годишните турски държавни ценни книжа се повиши до 22,82%, което е най-високото й ниво от 2010 г. насам.

На валутните пазари курсът на еврото спрямо долара намяла с 0,73% до 1,1441 долара, което е най-ниското му ниво от 13 месеца насам.

Еврото пострада, след като Financial Times съобщи в петък, като се позова на двама източници, че Европейската централна банка (ЕЦБ) е загрижена за банки в Испания, Италия и Франция и тяхната експозиция на проблемите в Турция.

Еврото поевтиня и спрямо йената с 0,73% до ниво от 127,1 йени.

В същото време доларовият индекс достигна 13-месечен връх спрямо кошница от шест основни валути, като добави 0,68% към стойността си до 96,15 пункта.

На пазара на суровини цените на петрола нараснаха с над 1% в петък заради очакванията американските санкции срещу Иран да затегнат предлагането. На седмична база обаче фючърсите отбелязват спад, тъй като инвеститорите са притеснени, че търговските спорове могат да забавят икономическия растеж и да навредят на търсенето на енергия.

Американският лек суров петрол WTI завърши сесията с ръст от 82 цента до 67,63 долара за барел, докато международният бенчмарк Брент поскъпна със 72 цента до 72,79 долара за барел. 

Цената на златото е напът да запише петия си пореден седмичен спад. Американските фючърси върху ценния метал с доставка за декември отписаха 90 цента до 1219 долара за тройунция.