Въпрос за 600 млрд. долара

В своя реч в Розовата градина на Белия дом през май американският президент Доналд Тръмп описа увеличението на разходите за отбрана през 2017 г. с 19,9 млрд. долара (договорено със 7-месечно закъснение след много спорове) като „масирано и крайно необходимо“.

То скоро ще бъде последвано от ново повишение във финансирането на Пентагона, обеща той.

„Ще имаме най-доброто оборудване от всеки вид в историята на страната ни – независимо дали става дума за самолети, кораби или друго“, каза той.

Тръмп обеща да разшири флотилията от 275 кораба на 350 кораба, сухопътните сили от 476 000 войници на 540 000 и да предостави на военновъздушните сили стотици допълнителни изтребители, пише в свой анализ The Economist.

Когато военният министър Джеймс Матис и Началник-щаба на Обединеното командване на въоръжените сили на САЩ Джоузеф Дънфорд влязоха в битка за военния бюджет с няколко комисии в Конгреса, ситуацията се промени. 

Бюджетното искане на президента за фискалната 2018 г., която започва през октомври, възлиза на 603 милиарда долара (с базов бюджет на Пентагона от 575 млрд долара). Сумата е с 54 млрд. долара над тавана, позволен от Закона за контрол на бюджета (ЗКБ) от 2011 г., който влезе в действие от 2013 г., но само с 3,3% над отбранителните бюджети на Барак Обама.

Повишението трябва да покрие две пера за разходи в гласувания от Конгреса бюджет за 2017 г., които надхвърлят искането на Обама: 16 000 допълнителни войници за армията и покачване на заплащането с 2,1% вместо с 1,6%.

Така около половината от допълнителните 19 млрд. долара ще бъдат погълнати от новите разходи за персонал и по-високите оперативни и поддържащи разходи, последица от по-голяма армия.

Колкото до оборудването, то ще означава още един поръчан ескадрен миноносец, но нито един допълнителен самолет над искането на Обама.

Пред Комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите Матис призна на 12 юни, че предложеният бюджет няма да отиде много по-далеч от „запълване на дупките“. С това той имаше предвид подобряването на лошото според него състояние на готовност след 4 г. на бюджетни ограничения, изземане (автоматично тотално съкращение при надвишаване на тавана) и безкрайни резолюции (за задоволяване на финансовите нужди, когато Конгресът не може да постигне дългосрочна сделка). 

„Конгресът като цяло посрещна сегашното предизвикателство с апатия, а не с лидерско чувство“, отбеляза той.

Републиканските лидери на комисиите по въоръжените сили в Камарата и в Сената Мак Торнбери и Джон Маккейн са съгласни и също разглеждат бюджетното искане на Тръмп като неадекватно. Те сравняват днешното мизерно състояние на въоръжените сили със следвиетнамската „призрачна армия“ от 70-те години и биха искали да видят базов бюджет за тази година от 640 млрд. долара, нарастващ до 740 млрд. долара към 2022 г.

Маккейн иска 60 млрд. долара да се отделят годишно за покриване на „непредвидени операции в чужбина“ (НОЧ). Той основателно се оплаква, че с парите по това перо, които би следвало да отидат за текущи войни, се злоупотребява като с черна каса за заобикаляне на бюджетните ограничения.

Малък е шансът исканите от президента 603 млрд. долара да бъдат отпуснати, какво остава за по-мащабното превъоръжаване, предвиждано от сенаторите Маккейн и Торнбери. Отбраната ще получи повече, ако неотбранителните разходи, отпускани по усмотрение, се намалят, смята Тод Харисън от Центъра за стратегически и международни проучвания.

Бюджетът на президента вече изисква дълбоки съкращения другаде, по-специално в Държавния департамент, задграничната помощ и Агенцията за защита на околната среда. Единственият начин за доближаване до искането на Тръмп е да се отхвърли или поправи ЗКБ.

Отхвърлянето не изглежда вероятно – директорът по бюджета на Тръмп Мик Мълвани е ястреб на дефицита и го харесва.

Но след лято на законодателно циклене накрая може да се стигне до компромисно споразумение от вида, който бе приет вече три пъти. Харисън изчислява, че отбраната накрая ще получи само няколко милиарда повече, отколкото искаше Обама. „Това не е укрепване на отбраната“, пояснява той.

И през следващите години вероятно няма да е различно. Матис се надява на 3 – 5% годишен „максимален растеж“. „Във Вашингтон трябва да се доберете до големите увеличения отрано, когато имате политически капитал“, казва Маккензи Иглън от мозъчния тръст American Enterprise Institute. За нещастие на Тръмп мнозина в Конгреса смятат, че той вече е изчерпал и малкия капитал, с който стартира.

Това обаче има ли значение?

Майкъл О’Ханлън от Brookings Institution харесва части от плана на Маккейн и Торнбери, но поставя под въпрос твърденията им за „огромна криза в бойната готовност“. О’Ханлън отбелязва, че „военните не са съсипани“ и че Конгресът „би трябвало да окаже по-силен натиск, за да се види какво могат да направят въоръжените сили за по-доброто им управление“.

Сегашното напрежение може да бъде отслабено, като се ограничи скъпото ротационно дислоциране в Южна Корея, Окинава (Япония) и Полша чрез по-дълъг престой заедно със семействата. Корабите биха могли да стоят в пристанище по няколко години, ако един екипаж заменя друг на всеки 6 месеца, правейки ненужно много по-голямото разрастване на ВМС.

Като се включи и финансирането за непредвидени операции, тазгодишният военен бюджет, коригиран според инфлацията, на практика ще бъде малко по-голям от пика по време на желаното от Рейгън превъоръжаване. Вярно е, че днешната изцяло доброволна армия стана поскъпа и разходи като тези за здраве поглъщат голяма част от бюджета.

Също така е вярно, че автоматичните съкращения на разходите спъваха планирането и в резултат доведоха до известно блокиране. Но с малко по-голяма креативност от Пентагона с около 600 млрд. долара може да се постигне много, заключава The Economist.