Може ли Тръмп да постигне частично споразумение за Близкия изток?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп може да е в уникална позиция да окаже натиск за сключване на мир в Близкия изток: и израелците, и ключови арабски актьори, всички по свои собствени причини, изглеждат като обожатели, които опитват да се харесат. Но въпреки това ще е необходимо нестандартно мислене.

Президентският зет Джаред Къшнър посети региона тази седмица, за да чуе идеи за финалното споразумение. Според палестински представител, участвал в срещите, той е поискал и от двете страни предложения, които да отнесе на президента на САЩ.

Това изважда на повърхността формулата, към която напразно се стремяха американските президенти Бил Клинтън, Джордж Буш-младши и Барак Обама, която предполага почти пълно изтегляне от териториите, които Израел завладя през войната от 1967 г. и поделяне на Ерусалим.

Палестинците казват, че се отказват от три четвърти от предишната Палестина. Израелците виждат как малката им страна става още по-малка във враждебен регион, гъмжащ от джихадисти и се опитват да измислят как да разделят Ерусалим между страни, които ще се нуждаят от граница.

Въпросът се усложнява и от 600 000 израелци, които в момента живеят в Източен Ерусалим и на Западния бряг. Различни планове предвиждат размяна на територии, за да се обединят някои селища от израелската страна - но мнозина все пак ще трябва да бъдат принудени да напуснат домовете си, което създава реални перспективи за насилие. Всички получаващи се в резултат карти, с граници, които се извиват около съседни градове и села, изглеждат трудноприложими в една или друга степен.

А след това стигаме до палестинското искане бежанците, включително милиони техни наследници, да имат поне теоретично право да се върнат в Израел - искане, което повечето израелци дори не биха обсъждали. В отговор премиерът Бенямин Нетаняху иска от палестинците да признаят Израел като "еврейска държава", макар че една пета от жителите му са араби, които в много случаи се идентифицират предимно като палестинци.

Предишни по-умерени израелски правителства са правили предложения, които те смятаха за стигащи много далеч, но нито едно от тях не удовлетворяваше напълно палестинците.

Предвид, че малцина очакват от Нетаняху дори да се доближи до предишните предложения, фокусът може скоро да се измести върху постигането на частично споразумение без излишни амбиции.

При един от сценариите се създава палестинска държава на земите, които Израел може да освободи без затруднения при сегашното положение - съществуващите палестински автономни зони, създадени през 90-те години на миналия век, плюс други части от Западния бряг, плюс Газа, ако крайбрежната ивица може да бъде отнета от екстремистите от Хамас, които я завзеха през 2007 година. Окончателните граници, Ерусалим и въпросът за бежанците ще почакат, както и обещанията за вечен мир.
"Не трябва да отхвърляме никой вариант за окончателно споразумение. Трябва само да се опитаме да направим преходния период възможно най-поносим; да позволим на страните да свикнат на общите ползи от мира и тишината", пише Цви Биск в израелския вестник "Аарец", препоръчвайки "малко земя за малко мир".

Въпреки засилващият се национализъм, израелският електорат иска да има движение и съществуват очаквания, че Нетаняху и неговото дясно крило ще бъдат склонни да приемат частично изтегляне - макар че може да се наложи да бъдат притиснати за подробностите. Всъщност, това може да заздрави още повече тяхното управление.

В миналото палестинците са възразявали против подобни идеи, опасявайки се, че Израел ще е доволен да се освободи по този начин от по-голямата част от палестинското население, но след това никога няма да се върне на масата за преговори, превръщайки фазата, планирана като временна, в на практика постоянна.

Именно тук сунитският арабски свят, ухажван доста настоятелно от Тръмп, може да изиграе важна роля, предлагайки моркови и на двете страни.

Израел с радост ще приветства всяко нормализиране - посолство в Рияд, търговски отношения с Емирствата, сътрудничество в областта на сигурността в Персийския залив. Но палестинците, още по-бедни и травматизирани, може да успеят да спечелят дори повече от прегръдката с арабския свят: помощи и инвестиции за новопоявилата се страна и подобряване на съдбата на палестинците из целия регион, които са потискани по различни начини.

Тръмп може да има инструментите да подтикне към подобно развитите. Очевидно добрите му отношения с ключови страни от арабския свят може да изглеждат странни предвид антимюсюлманските изказвания по време на предизборната му кампания, но те се основават на някои солидни опори.

Първо, той зае твърдо саудитската страна в борбата на тази държава срещу Иран за хегемония в региона. Това контрастира с Барак Обама, който се опита да неутрализира иранската ядрена програма чрез дипломация и макар че постигна многостранно споразумение в тази насока, в региона масово се смята, че е е направил отстъпки.

Второ, за разлика от Обама Тръмп не тормози авторитарни лидери за човешките права. Много от управниците в региона смесват политическия ислям с ислямисткия тероризъм, оправдавайки мерките срещу несъгласните с тях - и новата администрация изглежда не оспорва това. Правителството на Египет, което дойде на власт след военен преврат срещу избран ислямистки президент, се чувства реабилитирано и отново добре прието във Вашингтон.

В сунитския арабски свят има интерес към решаване на столетния израелско-палестински проблем, умиротворяване на димящия регион и обуздаване на Иран.

Проявявайки необичайно единодушие, израелското националистическо ръководство е съгласно. Морализаторството на американската общественост за палестинците вече го няма. Вместо това започнаха призиви за "споразумяване" - нещо, което много израелци смятат, че палестинците никога не са правили истински през десетилетията, в които са се придържали като залепени към основните си искания.

Всъщност, много израелци като цяло срещаха трудности да се ентусиазират относно Обама. Проявявайки смайващо пренебрежение на нееднократните му прояви на подкрепа, те изглеждаха възприемчиви към националистическото послание, че в най-добрия случай той е наивен. И дори либерални израелци се радват да видят ръководство в САЩ, което държи сметка на ООН за досадната й обсебеност от палестинците за сметка на други потиснати групи по света.

За лагера на Нетаняху в Израел - за който често се шегуват, че е клон на Републиканската партия на САЩ - би било изключително трудно да промени представата за Тръмп като нещо различно от приятел, дори ако се появи натиск.

А от Ерусалим до Рамала и Рияд всички актьори имат представа за Тръмп като достатъчно непостоянен и импулсивен, за да се налага да се отнасят с внимание и предпазлива усмивка към него. Това е ситуация, която може да превърне Близкия изток, въпреки всичките му дразнители, в уникално плодотворен терен за сегашната дипломация на САЩ.

(БТА)