Визовата забрана на Тръмп: реакциите на Близкия изток

Само с един подпис Доналд Тръмп забрани на повечето граждани от седем предимно мюсюлмански страни от Близкия Изток и Източна Африка да влизат в САЩ. Макар че последната му заповед е в изпълнение на кампанийното му обещание да укрепи границите на САЩ, още преди това тя бе отхвърлена от  защитаващи човешките права групи като атака срещу някои от най-уязвимите хора в света и разтревожи мнозина в ислямския свят, пише в свой анализ Bloomberg.

Съгласно заповедта се налага 120-дневна забрана върху реално всички влизания на бежанци, а граждани на Иран, Ирак, Либия, Сирия, Йемен, Судан и Сомалия няма да могат да влизат в САЩ поне 90 дни, докато официалните представители не решат каква информация е нужна от други страни, за да приемат безопасно посетители. В повечето от тези държави има конфликт или ислямистки бунтовници, а САЩ вече имат наложени санкции срещу Иран заради финансовата му подкрепа срещу тероризма. Какъв обаче реално е залогът?

Преди всичко ходът ще „потвърди страховете на мнозина, че Тръмп ще засили напрежението в мюсюлманския свят“, казва Ибрахим Фрейхат, професор по разрешаване на конфликти в Doha Institute. С това си действие е ясно, че Тръмп възнамерява да изпълни обещанията си, за които мнозина в региона се надяваха, че е просто кампанийна реторика, казва той. Това означава, че други заявени намерения – включително идеята американското посолство в Израел да се премести от Йерусалим в Тел Авив, не могат да бъдат изключени като възможности, казва Фрейхат.

В свое интервю Тръмп казва, че иска да държи далеч хора, които целят да извършат „огромни разрушения“ в САЩ. Но изпълнителната заповед вероятно ще постигне „слаби резултати“ в борбата срещу тероризма, казва Амир Ханджани, старши сътрудник към Atlantic Council в Дубай. По-вероятно е „да навреди на сътрудничеството около тероризма вместо да го разшири“, каза той. „Ако тези страни усещат, че американското правителство се затваря за гражданите им, те ще имат по-малък стимул за сътрудничество“.

В брифинг, публикуван на 27 януари, анализатори по сигурността в The Soufan Group отбелязват, че нито един голям терористичен заговор или атака в САЩ от 2001 г. насам не е включвал „извършител или заговорник от шест от седемте страни в забраната“. Сомалийски имигрант рани 10 души през септември при атака с нож в мол в Минесота, отговорност за която пое ИДИЛ, се казва в брифинга.

Екстремистите ще използват забраната като инструмент за привличане на хора, казва Фрейхат. Тя осигурява „точното послание“, с което да се засили твърдението, че САЩ са враждебни към всички мюсюлмани, казва той.

Гражданите на страните от Близкия Изток и Африка, кандидатстващи за американска виза, вече са изправени пред едни от най-стриктните изисквания при документите. Това обаче е много по-различно от пълната забрана, казва Ханджани. Тя ще бъде възприета като „много неамериканска, защото се дискриминират хора въз основа на страната на произход и религия“, казва той.

Близки на американски граждани, студенти, академици, бизнесмени и търсещите медицинска помощ няма да имат достъп засега. През 2015 г. - последната година с пълни официални данни, достъпни онлайн – гражданите на седем страни са получили общо 89 387 неимигрантски и имигрантски визи.

Заповедта забранява влизането на „чужденци“ от страните, оставяйки пространство за стриктна интерпретация, твърдят от National Iranian American Council, базирана във Вашингтон група в защита на гражданските права. Ако администрацията на Тръмп възприеме по-широка интерпретация на тази заповед, чужденците с постоянно жителство в САЩ и двойните граждани, които не са американски граждани и имат паспорт от една от забранените страни, може да нямат право да влизат за пръв или последващ път в САЩ, казва организацията в свой доклад.

Включването на Иран в забраната се случва в чувствителни за Ислямската република времена. Тръмп и водещите членове на кабинета му се противопоставят на ядрената сделка от 2015 г., която вдигна санкциите срещу Иран в замяна на ограничения върху ядрената му програма. В същото време през май в Иран предстоят президентски избори, което означава, че всяко засилване на напрежението между враговете може да доведе до подкрепа за твърдите критици на президента Хасан Рухани.

Иранските представители казват, че ще запазят оценката си за Тръмп, докато той не представи всичките си политики. Затова визовата забрана може да се разглежда като „първи сигнал“ за това как новата администрация ще се отнася към Иран, казва Ханджани. Вероятно ще бъде интерпретирана като провокация и „задна вратичка“ за натиск върху правителството на Иран, казва той. Заповедта „със сигурност няма да помогне да се убедят иранците, че администрацията на Тръмп има някакъв интерес към намаляване на напрежението с Иран“, казва Трита Парси, председател на National Iranian American Council. Това „ще засили аргументите на иранските хардлайнери“, които ще подчертаят компромиса на Иран като част от ядрената сделка и ще кажат „вижте до какво доведе: изключително негативен отговор срещу иранския народ“.

Американските съюзници в Близкия изток като цяло остават извън забраната, с изключение на Ирак – страна, която вероятно страда най-много заради джихадистите на ИДИЛ и е ключов военен партньор на САЩ. Нито Саудитска Арабия – 15 граждани на която бяха сред 19-те мъже, отвлекли самолет на 11 септември 2011 г., нито Египет, който се бори със свои ислямистки бунтовници в Синай, са обект на забраната.

Саудитска Арабия и Иран са на противоположни страни в много от големите конфликти в региона, като тези в Сирия и Йемен. Миналата седмица саудитският външен министър Адел ал-Джубейр заяви, че ще работи с Тръмп за „сдържане“ на Иран. Саудитците се противопоставяха на ядреното споразумение, което отключи износа на петрола на Иран, и прекъснаха дипломатическите си отношения.

Търговията между САЩ и седемте страни, повечето от които са или в състояние на война, или са бедни – или и двете, не е голяма. Американските граждани и юридически лица вече имат забрана да работят с Иран заради санкции, които не бяха премахнати след споразумението от 2015 г. Заповедта на Тръмп обаче допълнително ще разтревожи глобалните инвеститори, които обмислят стъпване в Иран, но които се страхуват да не нарушат американската политика към страната. Всеки инвеститор, който избягва риска или който има значителен интерес в поддържането на добри отношения със САЩ, ще изчака шест месеца, за да види какво се случва, казва анонимен западен дипломат, базиран в Залива.