Потенциални кандидати за гуверньор на Фед с критики към паричната политика на САЩ

Потенциалните кандидати за нов ръководител на американския Федерален резерв от 2018 г. заявиха, че паричната политика би била по-затегната, ако те са начело на централната банка, коментира Bloomberg.

По време на годишната среща на Американската икономическа асоциация, която приключи в неделя, Глен Хабърд от Columbia University, заедно с Джон Тейлър и Кевин Уорш от Stanford University, разкритикуваха централната банка за опитите ѝ да направи твърде много, за да помогне на икономиката, която се бори с проблеми, които паричната политика не може да реши.

Наблюдатели на Фед виждат тримата, все бивши представители на администрацията на Джордж Буш, за основни кандидати за поемането на поста, в случай че новоизбраният президент Доналд Тръмп реши да не номинира за още 4 години сегашния председател на Фед Джанет Йелън, чийто мандат изтича през февруари 2018 г. Тръмп разкритикува Йелън по време на кампанията си за Белия дом, като в един момент я обвини, че поддържа лихвените проценти ниски, за да подкрепя демократите.

„Федералният резерв малко изостава по кривата“ на повишаване на лихвените проценти, каза Тейлър, който е бивш подсекретар за международните отношения на финансовото министерство при последния републикански президент.

Хабърд, който бе ръководител на Съвета на икономическите съветници при Буш, изрази одобрение на позицията на Тръмп, според която икономиката на САЩ е твърде зависима от подкрепата на Фед през последните години.

„Федералният резерв бе много успешен първоначално след кризата, но продължи с политика, на която може би ѝ мина срокът“, каза той по време на панел на конференцията.

Фед повиши лихвените проценти през декември за втори път от 2006 г., като част от процеса на нормализация, този път до диапазона от 0,5% до 0,75%. Централните банкери очакват средната стойност на диапазона да достигне 1,4% до края на 2017 г. и 2,1% до края на 2018 г., според медианна оценка от 14 декември.

Хабърд заяви, че Фед може да ускори темпа на увеличаване, ако има сигнали, че Тръмп ще изпълни плана си за големи намаления на данъците и повече разходи за инфраструктура.

„Човек би очаквал, че нормализацията, с която Фед вече се ангажира, може би ще продължи по-енергично“, каза Хабърд.

Според него обаче централната банка не трябва да прибързва с отговора, а да възприеме подход на изчакване, за да оцени по-добре влиянието на новите мерки на президента и водения от републиканците Конгрес.

„Има разлика между политически действия, които вероятно ще доведат до прегряване – недостатъчно финансиран законопроект за инфраструктура например – и политически промени, които засягат предлагането и производителността“, казава Хабърд. Все още „не знаем кое ще се случи“.

Според него бюджетът на Тръмп и плановете за дерегулации може да ускорят икономическия растеж до 2,75% през следващите години от около 2,1% по време на разширяването, започнало през 2009 г.

Други политики, които все не са обявени, може да го увеличат още повече, сочи Хабърд. Самият Тръмп заяви, че иска да повиши растежа до 3,5% годишно.

Хабърд предупреди новата администрация да не прави „агресивни“ допускания в бюджета си по отношение на икономическото влияние върху данъчните си реформи, които не взимат предвид вероятния отговор на Фед.

По време на панел на друга икономическа асоциация Уорш, бивш гуверньор на Фед и икономически съветник на Буш, заяви, че характерът на евентуалните фискални мерки ще бъде по-важен от размера им при оценяването на тяхното влияние.

Уорш заяви, че Фед е пропуснал по-ранни възможности за повишаване на лихвените проценти, преследвайки твърде краткосрочна политика.

Той постави под въпрос защо лихвените проценти са толкова ниски, при положение че Фед е толкова близо до постигане на целите си за максимум заетост и ценова стабилност. „Кажете ми отново защо лихвените проценти изглеждат толкова далеч“ най-малкото от историческата има цел, каза Уорш.

Уорш се фокусира и върху призива за широка реформа на централната банка. Фед трябва да обмисли по-добре финансовия цикъл при прилагането на паричната политика – спада и възхода на парите, финансите и кредита, посочи лекторът от Stanford Graduate School of Business.

Според него Фед трябва и да спре да разчита толкова много на последните данни и вместо това да очертае „добре дефинирана, добре изразена стратегия“ за постигането на целите си.

Тейлър също призова за промени във Фед и отново изрази подкрепата си за усилията на републиканските законодатели да накарат централната банка да приеме правило за управление на паричната политика.

Професорът от Stanford, който е известен с разработването на свое политическо правило, заяви, че подобна стъпка ще направи действията на Фед по-предсказуеми.

„Нуждаем се от парична реформа“, каза той. „А екипът е част от това“.