Приключи ли възстановяването на икономиката на САЩ?

Тази седмица данните могат да покажат, че американската икономика се е свила по-рано тази година – нещо, което се случва само по време на рецесии. И както консултантската компания Capital Economics повдигна въпроса: „Умря ли американското възстановяване без предупреждение?“, пише Грег Ип от Wall Street Journal.

Най-вероятно отговорът е „не“, въпреки че няма достатъчно доказателства за обратното, от високите цени на акциите до ръста на наемането на нови работници. И все пак незадоволителното представяне на икономиката говори за по-дълбоки проблеми.

През последното десетилетие Германия и Япония показаха как растежът може лесно да премине на отрицателна територия, когато тенденцията е много близко до нулата. САЩ са в много по-добра форма, но също като тях, се борси с циклични и структурни насрещни ветрове, които могат да доведат до много чести отрицателни тримесечия, а също и до рецесии, ако политиците не бъдат внимателни.

Твърдението, че в САЩ може да възникне рецесия, не е толкова пресилено. За близо шест години текущата експанзия вече задмина средната за следвоенните години. С наближаваща до 5% безработица – ниво, което често се приема за състояние на пълна заетост, цикличният тласък, които се дължи на неизползвания капацитет и на труда, замира.

От друга страна бизнес циклите обикновено не умират от старост. Обикновено те биват убивани от по-високи лихвени проценти, финансова криза или друг шок, като например по-високи цени на петрола, който свива търсенето, което води до спад на производството и заетостта и отново подхранва търсенето.

Много малко от обичайните признаци, ако има такива, за настъпването на рецесия са налични днес. Инфлацията е твърде ниска, а не твърде висока. Цените на петрола са ниски. Налице е доста свободна работна ръка, когато се вземат предвид работещите на непълен работен ден не по свое желание. Поради всички тези причини Федералният резерв на САЩ все още не е вдигнал лихвените проценти, които са близо до нулата от 2008 г.

И което е най-важното – безработицата продължава да се свива. В исторически план намаляващата безработица и разширяващата се икономика вървят ръка за ръка.

И все пак връзката между брутния вътрешен продукт (БВП) и безработицата не е непоклатима. Когато едно население застарява, работната сила може да се свие, с което една загуба на производство, която води до по-малко работни места, е малко вероятно да се трансформира в по-висока безработица. Ако производителността също е без промяна, то много по-лесно ще намалее производството без да се трансформира в по-висока безработица.

Това е състояние, в което се намират редица държави. Много развити страни застаряват и както изследователската бизнес група Conference Board отбелязва в своя последен доклад – техният ръст на производителността спада от години насам.

В Япония слабата производителност и свиващата се работна сила в комбинация произведоха ръст от само 0,5%, сочат данните на Централната банка на Япония. От 2009 г. насам безработицата малко по-малко намалява, но през това време японският БВП се сви за две или повече поредни тримесечия - популярното определение за рецесия - три пъти, особено след вдигането на данъка върху продажбите през 2014 г. Имайки предвид тенденцията за слаб растеж, „Япония ще има доста повече рецесии през 21 век“, смята икономистът в Mercatus Center Скот Съмнър.

От 2009 г. Германия има най-силната икономика сред развитите страни. Безработицата постепенно падна до най-ниското си ниво преди обединението. Но също като Япония, Германия страда от стагнираща работна сила и слаба производителност. Централната банка на Германия очаква потенциален растеж от малко над процент.

Също като Япония и на германския растеж не му трябва много, за да премине на отрицателна територия. От 2009 г. насам най-голямата икономика в Европа преживя три отрицателни тримесечия, включително две последователни в края на 2012 г. и началото на 2013 г., когато партньорите й в еврозоната страдаха от дълговата криза.

Според изчисленията американският БВП ще е нараснал с 0,2% през първото тримесечие, но икономистите очакват, че в петък данните ще бъдат ревизирани на негативна територия. Ако бъде така, това ще бъде третото отрицателно тримесечие през текущата експанзия. През предходните три експанзии от 1982-1990 г., 1991-2000 г. и от 2001-2007 г. нямаше нито едно отрицателно тримесечие.

Последните негативни тримесечия може да се дължат на лош късмет или странни данни. Зимата, също като миналогодишната, беше необичайно сурова. Стачката на докерите и спадът на петролния добив също взеха своя дан. А данните могат да бъдат засегнати от повтарящи се, сезонни спадове на дейността, които би трябвало да бъдат филтрирани.

Но също както в Япония и Германия, развитието на политическата сцена също оказва влияние. Тъй като представителите на Фед предвидимо повтаряха, че ще затегнат паричната политика като вдигнат лихвите тази година, дори когато еврозоната я разхлабва, доларът поскъпна, удряйки износа.

Подобни шокове оставят повече следи, когато икономическият растеж е слаб. От рецесията насам ръстът е средно само 2,2%. И при положение, че все повече хора се пенсионират, ръстът на работната сила се забавя, а производителността е най-ниската от 70-те години на ХХ век. Дългосрочният тренд е тя да бъде дори още по-ниска.

За сравнение – между 1983 и 2007 г. икономиката нарасна с 3,2% средно и претърпя четири отрицателни тримесечия. Ако вместо това трендът бе 2%, а тримесечните изменения бяха същите, то отрицателните тримесечия щяха да са 13.

В свят със слаб растеж политиците не трябва да третират всяко отрицателно тримесечие като доказателство за рецесия. Но освен това те трябва внимателно да избягват разнообразните политически грешки, които могат да превърнат едно отрицателно тримесечие в рецесия.