Санкциите на САЩ се провалят в две трети от случаите

В отговор на кибер атаките срещу Sony американското правителство наскоро наложи нови санкции над Северна Корея. Няма достатъчно причини обаче да бъдем оптимисти, че най-новите санкции ще променят поведението на Пхенян. Както и при Куба и Иран, страната има десетилетен опит в заобикалянето и преживяването на американски санкции, пише Ройтерс.

Защо американските санкции се провалят толкова често? Отговорът се крие не просто в конкурентите на САЩ, но също и в техните съюзници. Трябва само да се погледне към Куба и ще видим защо.

Добре известно е, че от години Куба успява да намери международна подкрепа от страни, противопоставящи се на американското ембарго. Фидел Кастро получи помощ на стойност над 60 млрд. долара от Съветския съюз по време на Студената война. След разпада на СССР, кубинският лидер успя да си спечели покровителството на Китай и Венецуела, за да успее да свърже двата края.

Но това не беше единствената помощ, предлагана на Куба. По-голямата част от западното полукълбо сътрудничеше на санкциите на САЩ срещу Куба от 1961 г. до 1973 г., но въпреки това изчисленията показват, че Куба все пак е извършила над една четвърт от търговията си с капиталистически държави извън региона като Япония, Великобритания и Испания. След този период западната търговия с Куба се увеличава значително, достигайки приблизително 40% до 1974 г.

Япония и натовските съюзници на САЩ подкопаваха санкциите на САЩ, като увеличаваха търговията си с Куба в отговор на санкциите. Предимствата са очевидни. Чуждите компании знаеха, че американските санкции им дават силен коз при търговските преговори с Куба, която вече не можеше да купува или продава американски продукти. Те също така можеха да направят страхотни печалби в пазар, свободен от американска конкуренция. Уморени от загубените възможности за търговия, почти всички държави в западното полукълбо изоставиха санкциите си срещу Куба през 1974 г. и отказаха допълнително сътрудничество на САЩ по въпроса.

Демонстрирайки отворилата се възможност за бизнес, Кастро финансираше голяма част от своята търговия със Запада през 80-те години като препродаваше петрола, който Съветския съюз му даваше с огромна отстъпка, на международния пазар.

След разпада на Съветския съюз политици като тогавашния сенатор Джес Хелмс твърдяха, че подновяването на международните санкции срещу Куба най-после би накарало режима на Кастро да падне. Той грешеше. Останалата част от света се интересуваше повече от почивките по плажовете и търговията с Куба, отколкото санкционирането ѝ. Опитите на САЩ да наложи със сила международно съдействие се провалиха с гръм и трясък.

През 1996 г. американският Конгрес прие закона Хелмс-Бъртън в опит да попречи на международната търговия и инвестиции в Куба. Законът позволяваше на американски граждани да търсят компенсации от компании, които печелят от национализираните от кубинското правителство частни активи. Законът също така предвиждаше отказ на визи за мениджърите и основните акционери в тези компании. На теория законът предлагаше начин да се попречи на международната търговия с Куба. Опитът за прилагането му обаче се оказа политически кошмар.

Описвайки опита си да защити закона Хелмс-Бъртън зад граница, американският посланик Стюърт Ейзенщад си припомня, че екипът му „се е изправил пред демонстрации в Канада, вълна от домати, летящи към нас в Мексико Сити и каменна стена от съпротива в Европа“. След като среща такава силна съпротива от съюзниците си, американското правителство нямаше друг избор, освен да се откаже.

Кубинският случай не е изключение.

Вземете за пример Иран. Германия, Италия и Франция се възползват от американските санкции срещу страната от десетилетия и печелят значително. През 1996 г. Американското правителство се опита да накара тези страни да се присъединят със закона за Санкции срещу Иран и Либия. Този закон също предизвика остър ответ сред съюзниците и се провали. В рамките на следващото десетилетие германският, италианският и френският износ за Иран се увеличи съответно със 168%, 275% и 526%.

Разбира се съюзниците могат да предизвикат провал на санкциите, но могат и да спомогнат за техния успех.

Когато членовете на Европейския съюз (ЕС) станаха все по-загрижени за иранската атомна и ракетна програма, ЕС най-накрая засили сътрудничеството си със САЩ относно санкциите. Наложените от ЕС санкции спрямо Иран спомогнаха валутата на страна да поевтинее с повече от две трети, а иранската икономика да се свие с 5% през 2013 г. Въпреки че част от икономическите проблеми на Иран могат да бъдат обяснени със световния спад в цената на петрола, европейските и американските санкции имаха основен принос.

Сходен ефект може да бъде наблюдаван и в Русия. Фактът, че Европа сътрудничи със САЩ по икономическите санкции увеличи техния ефект, въпреки че отделни държави бяха сдържани към прекалено сурово наказание на Русия заради намесата ѝ в Украйна.

Разбира се, привличането на съюзници няма да спре помощта на противници, които искат да подкопаят ефекта от санкциите в други държави, както става в Северна Корея.

Китай предоставя на окопалата се комунистическа страна значителна сума чуждестранна помощ и е основния търговски партньор на Северна Корея. Пекин отговаря за над три-четвърти от общата търговия на страната за 2012-13 г. Дори и с подкрепата на съюзниците си, американските санкции срещу Северна Корея едва ли ще са успешни докато Китай я подкрепя.

Това е уловката в поуката от Куба – да привлечеш приятелите си е едва половината работа. Също така трябва да се бориш със съперниците си. Това е причината американските санкции толкова често да се провалят.