Федералният резерв на САЩ започва проверка на надзорните си практики

Федералният резерв на САЩ (Фед) започна преглед на своите надзорни практики, които прилага над големите банки. Това се случва на фона на критиките, че политиките на щатската централна банка към Wall Street не са ефективни и потулват вътрешните разногласия, пише Wall Street Journal.

От Фед съобщават, че прегледът цели да провери дали на висшите служители се дава достатъчна информация, когато се вземат решения, касаещи най-големите финансови фирми, включително „дали са налице канали, чрез които вземащите решенията, могат да се запознаят с различните гледни точки“. Екип на поделението на Фед във Вашингтон ще разглежда случая, като успоредна цялостна проверка ще извърши самата централната банка.

Критиките относно надзора на Фед, които датират от финансовата криза от 2008 г., зачестиха в последните седмици. През септември желанието на бившия контрольор от поделението на Фед в Ню Йорк Кармен Сегара за вземане на крути мерки относно Goldman Sachs Group Inc беше потиснато от надзорните органи. През октомври според главния инспекторат на Фед регулаторът е пропуснал възможността да улови рискованата търговия на „Лондонския кит“ в JP Morgan Chase & Co. през 2012 г. Неправомерните сделки, сключени тогава, се оценяваха като щети за банката в размер на 6 млрд. долара.

Фед отрича обвиненията за небрежен надзор и извежда на преден план успехите, измежду които начините, по които банките се финансират и самонадзирават, новите изисквания за банките, които искат да разпределят дивиденти, и милиардите долари, събрани от съдебни глоби за измами и други неправомерни практики.

Но критиките накараха Конгреса набързо да разпореди проверка на практиките на Фед. В петък президентът на Фед в Ню Йорк Уилям Дъдли ще свидетелства пред подкомисия към Банковата комисия на Сената относно „регулаторния плен“ - термин за регулаторите, за които се счита, че са в толкова близки отношения с фирми, които надзирават, че компаниите могат да замъглят преценките им. Дъдли и други централни банкери отричат въвличането на Фед и изразяват готовност да подобрят надзора.

Банкерите посочват, че големите финансови компании сега се финансират с по-малко заемни средства, отколкото преди кризата. Според представителите на Фед това е промяна, която прави фирмите и цялата финансова система по-стабилни. От своя страна централната банка започна да глобява банките, които нямат солидни вътрешни правила. Например, Citigroup се провали на годишните стрес тестове, проведени по-рано през годината, като Фед не й позволи на банката да увеличи сумата на дивидентите за акционерите.

Фед се присъедини към Министерството на правосъдието и други регулатори в налагането на глоби за милиарди долари върху банките на Wall Street заради най-различни провинения – от нарушаване на санкции, през данъчни измами до неправомерна продажба на ипотечни ценни книжа.

Вашингтонското преследване на Wall Street спомогна за събирането на рекордните глоби за поне 33 млрд. долара през тази година, съобщи Министерството на правосъдието през седмицата. Сумата превишава годишния бюджет на ведомството, която възлиза на близо 27 млрд. долара.

След като оказа съдействие на фирмите на Wall Street по време на кризата от 2008 г. и 2009 г., Фед предприе широки промени в надзорния си режим, насочени към идентифицирането на настъпилите рискове. Регулаторът увеличи изискванията относно размера на капитала, който трябва да държат банките, за да понесат евентуални загуби, и създаде стрес тестове, с които да провери способността им при управлението на рисковете и дали те ще издържат при нова рецесия.

Решенията относно тестовете – успоредно с други важни решения относно оценките на банките и приоритетите за проверка на най-големите фирми – сега се взимат от комисия, оглавявана от централни банкери от Вашингтон, а не от банкери от регионалните звена на Фед. Уилям Дъдли посочва, че Фед в Ню Йорк има три места в 16-членната комисия.

Но тези опити не разсеяха критиките, че регулаторът е в близки отношения с Wall Street. Надзорът на Фед се извършва от стотици служители на място в офисите на големите банки.

Въпреки че политиците притискат Фед да бъде по-строг, банките се оплакват от редица действия от страна на централната банка, които ограничават поемането на риск. Според тях стриктните капиталови правила и други регулаторни ограничения избутват банките от печелившия бизнес, каквото например е финансирането на корпоративни придобивания.

Централните банкери заявяват, че надзорните мерки след кризата ще предпазват по-добре финансовата система от подобни системни рискове, какъвто предизвика фалитът на Lehman Brothers, довел до срив в цялата финансова система.