Митът за падащите маржове на печалбите в САЩ

Свиването на маржовете на печалбата бе една от най-очевидните сред неизбежните последици от покачването на лихвените равнища и инфлацията, които се очакваше да ни споходят през настоящата година. Това обаче така и не се случи, пише The Wall Street Journal.

Въпреки че печалбите на американските компании през третото тримесечие нарастват горе-долу двойно по-бързо от продажбите, печалбата на компонентите в състава на индекса S&P 500 представлява 10,1% от приходите им. Това е най-големият марж на печалбата през последните 22 години, за които S&P Dow Jones Indices разполага с информация. В същото време един по-отдавна измерван показател – корпоративната печалба след данъци като част от брутния вътрешен продукт (БВП), достигна най-високото си ниво от 1929 г. през миналата година. 

Една от основните причини маржовете на печалбата да продължават да растат е ръстът на заплатите или по-скоро липсата на такъв. Средното почасово заплащане в САЩ продължи да расте слабо през октомври, нараствайки с едва 2% спрямо година по-рано според данни на Министерството на труда. Ръстът е нисък, дори след като компаниите наемат повече служители с по-бърз темп през последната година. Вследствие на това безработицата спадна до 5,8% през миналия месец спрямо 7,2% година по-рано.

Друга причина за високите маржове е фактът, че компаниите не бързат да харчат. Данни на Министерството на търговията за първото тримесечие сочат, че отнесени към частното индустриално производство, инвестициите в ново оборудване изостават от нивата отпреди рецесията. От първото тримесечие досега вероятно има някакво подобрение, но компаниите все още остават неохотни към инвестиции в дългосрочни проекти, които не им носят непосредствена възвръщаемост.

Аргументите зад идеята, че маржовете трябва да се свиват, са следните: търсенето достига до точката, в която компаниите не могат да го задоволят без да наемат нови работници, а трудовият пазар достига до положението, в което работниците са в по-добра позиция да изискват по-високи заплати. Следователно се увеличават разходите за труд на компаниите. Ако те са умни, ще похарчат повече за спестяващо разходи оборудване, което ще им помогне да повишат производителността си и ще смекчи бъдещото увеличаване на разходите за труд.

Тези аргументи, разбира се, стояха и зад миналогодишната прогноза, че маржовете ще се свият. Както и зад тази през 2012 г.

В момента високите маржове вероятно се дължат до голяма степен на промяната на инвестиционния климат. Другите две мистерии – продължително ниските лихвени равнища и инфлация, доведоха до дълбоки промени при избора на активи с цел продажба на печалба от страна на инвеститорите.

Тъй като облигациите предлагат относително ниска възвръщаемост, търсещите бърза печалба инвеститори се обръщат все повече към акциите. Те са по-склонни да възнаградят мениджъри, които генерират по-голяма възвръщаемост за акционерите, отколкото такива, които търсят реинвестиции и растеж. Освен това ниската инфлация понижава рисковете за компаниите, когато те не инвестират в разрастването си.

Когато към това добавим и болезнените спомени от финансовата криза, не е толкова трудно да разберем защо компаниите избягват начинания, които биха могли да понижат маржовете и да ядосат инвеститорите, дори и да носят големи потенциални печалби в дългосрочен план.

Рано или късно това ще се промени. В даден момент компаниите вече няма да могат да ограничават разходите за труд, лихвените равнища и инфлацията ще се повишат, а инвеститорите отново ще потърсят растежа. Както обаче показва продължителното задържане на високите маржове, този момент може да дойде след доста време.