Как Burger King избягва американските данъци от години

Американската верига ресторанти за бързо хранене Burger King получи доста критики през последните седмици заради сделка, чрез която ще намали драстично данъчните си задължения в САЩ, но историята на компанията показва, че това не е нищо ново за агресивната ѝ стратегия за съкращаване на данъците през последните години, пише Yahoo.

Някои държавни представители и други критици атакуваха компанията заради решението ѝ да премести централата си в Канада от САЩ чрез сделката за купуването на базираната в Онтарио закусвалня Tim Hortons. Причината е, че ходът ще освободи Burger King от някои данъци в САЩ.

Това обаче не е нищо ново. Анализ на Ройтерс на подаваните до регулатори в САЩ и чужбина документи на компанията показват, че тя полага големи усилия за намаляване на данъчните си задължения в САЩ от доста време насам.

Намалявайки облагаемата си печалба в САЩ, докато увеличава отчитаната в страните с ниски данъци печалба, Burger King успява да управлява един от най-успешните бизнес модели от гледна точка на данъците в американската индустрия за бързо хранене.

Ефективната данъчна ставка на компанията през последните 3 години е 26%, спрямо над 31% на McDonalds, Starbucks и Dunkin Brands Group. Собственикът на KFC и Pizza Hut – Yum Brands, отчита подобна на ставката на Burger King, но 74% от нейните приходи са генерирани извън САЩ, в страни където данъците са около 25% от печалбата.

Ставката на Burger King е с около 30% по-ниска от средната такава, която е плащала през последните 5 години, преди да бъде купена от групата 3G.

Според счетоводните експерти преместването в Канада ще улесни задачата на Burger King, тъй като ще създаде нови възможности за съкращаване на данъчното бреме. Компанията би могла да използва в САЩ системата, която прилага във Великобритания и Германия, позволяваща й да оперира без да плаща почти никакви данъци в тези страни. А това означава, че САЩ ще загубят данъчни постъпления от Burger King, които в момента получават.

Burger King отказа да коментира текущия си данъчен режим в САЩ. Компанията заяви, че сделката с Tim Hortons има за цел международна експанзия и не е свързана със спестяване на данъци, а преместването в Канада следва от това, че северната съседка на САЩ е най-големият общ пазар на двете компании.

„Ако на САЩ не им харесват тези сделки, трябва да изменят закона си, така че да ги предотвратят. Корпоративната данъчна система там е лоша, което подтиква компаниите да облагат печалбата си другаде“, коментира Кас Рой-Чаудхъри от Асоциацията на експерт-счетоводителите в Лондон.

Основният федерален корпоративен данък в САЩ е 35% от печалбата на компаниите, което го прави най-високият такъв в развитите страни, като той може да се увеличи още, като се прибавят местните данъци.

Burger King реализира близо 60% от приходите си между 2011 и 2013 г. в САЩ, показват документи, но декларира едва 20% от печалбата си в страната за същия период. Малката отчетена печалба в САЩ е свързана с маржа на печалбата на вътрешния пазар, който средно е едва 4% между 2011 и 2013 г – 1/5 от нивото на маржа на външните пазари през същия период.

За ниският марж обаче може да се търси и друга причина, освен търсенето на по-ниски данъци. Индустрията на бързото хранене в САЩ е най-конкурентната в света и цените са по-ниски отколкото на други водещи пазари. Въпреки това обаче голяма част от финансовото бреме на Burger King, като нарастването на разходите за труд и разходите за ремонтни дейности, се поема от франчайзополучателите, тъй като компанията управлява много малка част от своите ресторанти.

Според професора по право в New York University Даниел Шавиро счетоводството на компанията показва, че ниският марж на печалбата в САЩ се дължи отчасти на това, че общите разходи на стойност стотици милиони долари се разпределят по структурите на цялата компания. Преди отчитането на тези разходи маржът на печалбата на звеното на Burger King за САЩ и Канада (91% от неговите приходите са генерирани в САЩ) съответства на маржовете от около 39% в чужбина. След отчитането на общите разходи обаче маржът на северноамериканското звено се свива до минимални нива.

Повечето от тези разходи идват от САЩ, тъй като оттам компанията взима заеми и там работят главните директори и специалистите по продуктовите иновации. Данъчните правила обаче изискват тези разходи да бъдат разпределени по равно между вътрешните и международните структури на компанията.

Burger King постига данъчна ефективност и зад граница. Прекарвайки печалбата си през Швейцария компанията плаща ефективна данъчна ставка от 15% върху външните си приходи през последните 3 години. Според експертите по същия начин като чужда компания Burger King може да намали данъците си в САЩ.

Почти всички ресторанти на Burger King са франчайз, като над 80% от приходите на компанията идват от франчайз такси и приходи от имоти. Съгласно американското данъчно законодателство Burger King все още не може да намали данъчните си задължения, като прекара франчайз таксите от франчайзополучателите си в САЩ през Швейцария. Тези правила обаче няма да важат за канадска компания, каквато Burger King ще стане след приключването на сделата с Tim Hortons.