Федералният резерв на САЩ (Фед) ще може да контролира по-добре сенчестата банкова система чрез използването на нов финансов инструмент, създаден да подпомогне свиването на програмата за изкупуване на активи, гласи нов доклад на щатското правителство, цитиран от Financial Тimes.
Централната банка тества т.нар. програма за обратни репо операции (reverse repo programme, или RRP), чрез която ще предоставя ценни книжа от своя огромен и богат на различни по вид активи портфейл на фондовете на паричните пазари.
Това също така означава, че Фед ще играе все по-голяма роля на ключовия сенчест банков пазар, като така управлява по-добре този непрозрачен дял от финансовата система.
Резултатите от доклада на Службата за финансови изследвани (Office of Financial Research, или OFR) – звено към Министерството на финансите на САЩ– предполагат, че Фед може да използва RRP като начин за постигането на по-добър контрол върху небанковите финансови институции и за предпазването на пазарите от неблагоприятни движения.
И по-конкретно – Фед може да наложи минимални такси по сделките, сключвани по програмата за обратни репо операции, ход, който може би прилича на задължителните резерви, които банките трябва да поддържат с цел подпомагане на паричната политика. Покачването или понижаването на таксите по сделките ще действа като лост, който може да диктува поведението на фондовете на паричния пазар.
„Минималните такси по сделките биха били еквивалентът на минималните капиталови изисквания и биха предоставили на Фед широкообхватен контрол над пазарно базираните кредитни цикли – контрол, който той нямаше преди кризата“, пише в анализа старши съветникът на OFR Золтан Позар.
Под сенчесто банкиране OFR разбира дейности на капиталовите пазари, които са финансирани чрез краткосрочни средства, набрани от паричните пазари. Според данните в доклада размерът на сенчестия сектор е спаднал от пиковите 8 трлн. долара през 2008 г. до 5 трлн. долара към края на 2013 г.
Съветът за финансова стабилност (Financial Stability Board) изчислява, че сенчестата банкова система, която определя по друг начин - като небанково финансиране, се е разширила с 21% от началото на финансовата криза и разполага с активи за 71 трлн. долара.
Изследването на OFR гласи, че растежът на сенчестите банки преди 2008 г. може би е бил обусловен от наличието на големи дисбаланси в световен мащаб, подтикнали чувствителните към риска мениджъри на парични фондове да търсят активи, подобни или от ранга на паричните, създадени в дебрите на финансовата система.
Водещи сред тях са трансакциите на репо пазара, предоставени от големите банки, чрез които са пробутали своите активи в замяна на краткосрочни заеми от кредитори, измежду които са били редица фондове на паричните пазари, застрахователи и взаимни фондове. Репо пазарът се превърна в епицентъра на ядрения взрив на финансовата криза, след като въпросните кредитори рязко намалиха финансирането си за големите банки.
„Един от начините да се интерпретира феноменът „сенчесто банкиране“ е като се погледне как финансовата икономика рефлектира върху реалните икономически дисбаланси като свръхспестявания, отслабващия потенциал за растеж и нарастващия дял на корпоративните печалби, съотнесени към дела на работните заплати в брутния вътрешен продукт“, пише Позар в своя анализ.
Според доклада на OFR сенчестата банкова активност по света се е свила, след като правителствата са продали повече краткосрочни облигации. По този начин те са изтласкали ефективно големите банки, създали огромно количество краткосрочни ценни книжа преди кризата, от репо пазара, завършва Financial Times.