Ниските лихви и слабият долар вредят на американската икономика

Пет години след започването на възстановяването и трилиони напечатани долари под формата на количествени улеснения при почти нулеви лихви американската икономика расте с около 2%.

Никоя държава не е постигнала просперитет чрез печатането на пари и отслабването на своята валута и изглежда, че САЩ също не правят изключение. Паричните стимули може да са ефективни в началните стадии на рецесия или възстановяване, но поддържането на лихвите близо до нулата години наред е друга работа. Под ръководството на бившия председател на Федералния резерв на САЩ (Фед) Бен Бернанке и неговия наследник – Джанет Йелън, доларът поевтиня с около 15% спрямо еврото, пише в свой анализ MarketWatch.

Ако Фед увеличава балансовия си отчет чрез изкупуване на облигации от банки, но тези банки просто увеличават своите резерви във Фед и не увеличават своите депозити и кредити, то тогава паричната политика ще има малък ефект. Точно това се случва и в момента, обяснява професорът от Колумбийския университет Чарлз Каломирис.

„Когато основните лихви са близки до нулата в продължение на няколко години, експанзията на паричната политика не насърчава инвестициите или покупките на имоти чрез своето влияние върху лихвите. Някои защитници на тази стратегия настояват Фед да се опита да повлияе на дългосорчните лихви чрез купуването на дългосрочни облигации, но е доказано, че ефектите от подобен подход също са ограничени“, продължава той.

А ако Фед не успее да премахне ликвидността достатъчно бързо, след като растежът набере инерция, тогава агресивната парична политика би могла да породи инфлация, която да забави икономическия растеж.

Нищо чудно това вече да се случва. Индексът на производствените цени (PPI) скочи с 0,6% през април, доста над очаквания ръст от 0,2%. Основният PPI, който не включва цените на хранителните стоки и енергията, се покачи с 0,5%, като подобни бяха и измененията през март. През последната година цените на хранителните стоки се е повишила с 2,7%, а инфлацията често започва от ръст на цените на храните.

Нужни са няколко месеца, за да се пренесе увеличението на производствените цени върху потребителските, но ръстът от 2% на годишна база през април  на индекса на потребителските цени (CPI) показа, че цената на живота се е повишила с най-бързия си темп от 10 месеца.

Нека сравним сегашното възстановяване, започнало през юни 2009 г., с тези започнали през ноември 2001 г., март 1991 г. и ноември 1982. Въпреки мащабното парично приспособяване, а може би именно заради него, икономическият растеж не съумя да набере достатъчно инерция при сегашното възстановяване.

Да вземем растежът на БВП например. През последните 4 години той възлиза средно на 2,2%. За първото тримесечие той беше 0,1% на годишна база, най-вече заради натрупването на запаси в края на 2013 г., което възпрепятства инвестициите. За сравнение, БВП нарасна с 3,2% през четвъртото тримесечие на 2006 г.

Безработицата е друг ключов показател, който обикновено започва да пада година – две след след началото на възстановяването. Тя беше 4,5% през септември 2006 г., 5,6% през януари 1996 г и 5,9% през септември 1987 г., съответно след 4 години и десет месеца, откакто възстановяванията започнаха.

Този път обаче безработицата не се върна до предкризисните си нива. В момента тя е 6,3% - с 1 процентен пункт над средното равнище при предишните 4 възстановявания. Единствената причина тя да спадне до 6,3% обаче е, че процентът на участие в работната сила е паднал до нивата от 1978 г.

По принцип, след като възстановяването е в ход процентът на участие в работната сила постепенно се увеличава. При сегашната ситуация това все още не е настъпило. Вместо това процентът е намалял до 62,8% от 65,7% през юни 2009 г., като това важи особено за младите работници.

Делът на незаетите от повече от шест месеца е 35%, спрямо 18% през септември 2006 г. и 16% през януари 1996 г. Сравнен с предишни възстановявания, процентът на дългосрочната безработица представлява сериозни проблеми за икономиката.

Когато Фед предприемаше различна от сегашната политика обаче, нещата не стояха така. Между февруари 1994 г. и февруари 1995 г., Фед вдигна лихвите от 3 на 6%, заздравявайки долара.

„Това дезинфлационно парично затягане прокара пътя за всеобхватен и бурен икономически растеж през втората половина на 90-те и значително спомогна за нарастването на доверието към Фед“, коментира Мики Леви от Blenheim Capital Management.

Така че тромавият икономически растеж и ранните знаци за инфлация показват, че Фед трябва да внимава с продължителното задържане на лихвите. Защото веднъж щом се появи, инфлацията е трудна за удържане.