Джон Кенеди - добър или велик президент?

Въпреки своя активизъм и реторика обаче Кенеди бе по-скоро предпазлив, отколкото идеолог като личност. Вместо обаче да сме критични към него, че не е оправдал своята реторика, ние трябва да сме благодарни, че в критични ситуации той бе благоразумен и оперативен, а не идеолог и трансформативен. Най-голямото постижение на краткото президентство на Кенеди е овладяването на Кубинската ядрена криза през 1962 г., която вероятно бе най-опасният момент в зората на ядрената ера.

Кенеди определено може да бъде обвиняван за провалената инвазия в кубинския Залив на прасетата и последвалата операция Мангуста – тайният опит на ЦРУ срещу режима на Кастро, който убеди СССР, че неговият съюзник е под заплаха. Кенеди обаче се поучи от провала си в Залива на прасетата и изработи задълбочен процес за управление на кризата, последвала разполагането на съветски ядрени бойни глави в Куба.

Много от съветниците на Кенеди, както и военни лидери, настояваха за въздушни удари и инвазия, която сега знаем, че можеше да накара съветските военни командири да използват тактическите си ядрени оръжия. Вместо това Кенеди печелеше време и запази ходовете си, докато преговаряше с лидера на СССР Никита Хрушчов. Съдейки по агресивните коментари на тогавашния вицепрезидент Линдън Джонсън, изходът на кризата можеше да бъде много по-лош, ако Кенеди не бе президент.

Кенеди извлече поуки и от самата ядрена криза. На 10 юни 1963 г. той произнесе реч, насочена към намаляване на напрежението, предизвикано от Студената война. „Аз говоря за мира като за необходимата разумна цел на разумния човек." Макар президентската миротворческа визия да не бе нова, Кенеди я следваше чрез договаряне на първото споразумение за контрол над ядрените оръжия – Договорът за ограничена забрана на ядрените опити.

Големият въпрос, който остава без отговор около президенството на Кенеди и това как убийството му се отрази на американската външна политика, е какво би направил той относно войната във Виетнам. Когато Кенеди стана президент САЩ имаха няколкостотин човека в Южен Виетнам. Той увеличи този брой до 16 хил., а при Джонсън американските войски достигнаха 500 хил.

Много поддръжници на Кенеди твърдят, че той никога не би допуснал подобна грешка. Кенеди обаче подкрепи преврат за отстраняване на президента на Южен Виетнам Нго Дин Дием и остави на Джонсън влошаваща се ситуация и група от съветници, които бяха против изтеглянето. Някои ревностни привърженици на Кенеди, като историкът Артър Шлезинджър и Тиодор Соренсен, който пишеше речите не Кенеди, твърдят, че той е смятал да се изтегли от Виетнам, след като бъде преизбран през 1964 г. и че е казал на сенатора Майк Мансфийлд, че това е неговият план. Скептиците обаче изтъкват, че Кенеди винаги е говорил публично за доминация във Виетнам. Въпросът остава отвоерен.

По мое мнение Кенеди бе добър, но не и велик президент, пише Джоузеф Най. Това, което го направи добър бе не просто способността му да вдъхновява другите, но неговото благоразумие, когато ставаше въпрос за сложни външнополитически въпроси. Трябва да сме щастливи, че в повечето време той бе оперативен, а не трансформативен във външната политика. Нещастни сме обаче, че го загубихме след само хиляда дни начело на страната.